Приятелю, ще сумирам два отговора в един (първия ми ще е свързан с друга тема, където си на тема собствена миграция). Пожелавам ти да отидеш там, където желаеш и да развиваш българщината според собствената си визия. В едно обаче съм сигурен: дали там или някъде другаде, дори тук в България ако останеш, след 10-15 години ще мислиш друго яче и със сигурност негативната ти представа за това, че нещо може да се промени у нас, ще преживее еволюция. Сега за Дара (десетката). Добър е за времето си, но първия прототип Дар-10А. Превъзхожда освен домашния конкурент КБ-11 от Казанлък, някои подобни немски, както си отбелязал и дори японски. Тогава обаче все още е 1941-ва. Вторият Дар-10Ф, може и да е отлична машина, но само ако бе станала веднага естествено продължение на първата, пусната в серийно производство още 1942. През 1945 от този тип самолети вече няма нужда, а Германия в този момент води останалите с години. Япония се опитва до усвои даденото и от Райха ноу-хау в областта на реактивната авиация. Цветан Лазаров ще продължи да създава витлови машини за домашната учебна авиация в Ловеч и през 50-те, докато Съветите не подрежат крилата на българското самолето-производство с което възможността да се създаде български реактивен самолет е загубена навеки.