Ама ти не мирясваш!

Как да ти обясним, че до средата на 18 век, почти не се прави разлика българин ли си или грък, в много голяма част от споменаваната от теб територия. Поминъкът е един; песни, танци и мелодии едни; облеклото същото; къщите една от друга не можеш да ги различиш. В Стария град на Пловдив само условно някои от гръцките къщи са в бяло и синьо боядисани. И пак най-богатия човек е българин - Стоян Бей Чолакооглу. Няма как да го пишем грък, макар вдовицата му да се погърчва след смъртта му и за нея да се ръсят глупости после. Той приживе строи български училища, църкви, манастири, дава да общини и попове. Атанас Гюмюшгердан е от Бойково, там никой една гръцка дума не знае. Сина му Михалаки се приема за грък. Иван от Мараша става Йоанис Маразслис, по същия начин.
Не го казвам, за да оспорвам самосъзнанието на наследниците им. Казвам, че в много дълъг период от време това няма значение. Казвам го, като един вид потърпевш. Баба ми до първо отделение учи в гръчко училище и до последно пишеше на български с гръцки букви, доколкото може. Една гръцка дума не знаеше. Двамата й братя си остават в Гърция и днес наследниците им са си гърци. Огромно число от хора, семейства, единия брат се пише грък, другия българин. Никаква етническа, културна, верска, каквато й да било друга разлика, освен, че от определен момент нататък едното семейство приема да говори гръцки заради църковни, материални, семейни или други причини, другото български. Без това ама грам да се отрази на семейните им или лични отношения.
Пловдив и околията след Освобождението е колосален пример. До Загоричане никой не закача гръцките църкви, манастири, къщи и общини. Половината град са роднини. Дори погромите от 1906 не променят картината в кой-знае каква степен.
Като ни гонят от Гърция, идваме в Пловдив при една леля на баба ми, която е била гъркоманка. Настанява ни в сайванта си, но до последно си помагат едни на други във всяко едно отношение.
Да не ти казвам колко обратни случаи има. Хора, с гръцки имена, но билингвични или как да ги наречем... Биват тормозени, бити и гонени от Гърция само защото не говорят чист гръцки или си пазят роднинските връзки. А парадокса е, от наш роднина там знам, народни гръцки говорен в България, в това число от старите Анхиало, Месемврия, Варна и Созопол, значително се различава от гръцкия в Атина. Карат ги да се кълнят и доказват, че са гърци по гръчките пристанища и по островите, където пък още по-различен гръцки се говори. Чак с навлизането на светските гръцки училища положението се променя в някаква степен, но не напълно. Гръчките светски учители изначално са били уважавани хора, за разлика от поповете. Цялата омраза и вражда между българи и гърци идва от гръчките попове. Голяма част от българските възрожденци и революционери са учили именно в гръцки училища. Даскалите там помагат за тяхното народностно съзряване и съзнаване. Доколкото на много места самите гръцки попове пречат за отварянето на светско училище, пък било то и гръцко. Гонят даскалите, сплетничат и вредят. Гръцкия поп фанариот седи дори по-ниско от турския дерибей в чисто българското съзнание. Всичко останало, с гръцки корен или съзнание по нищо не се различава, ама грам, от българското в българското землище и не е третирано различно.
Това, че били по-интелигентни, образовани, богати, само заради това, че приели да са наследници са Сократ и Аристотел и ала-бала са пълни гръцки пропагандни простотии, са непознати сред смесените общности. Как, като родата е една, средата е една и всичко е едно и също както за едните, така и за другите!?