|
Тема |
Класация за най-добър български исторически роман |
|
Автор |
goga (изследовател) |
|
Публикувано | 12.08.18 00:40 |
|
|
Дискусията за филма "Възвишение" ме наведе на тази мисъл - да си споделим вкусовете и предпочитанията за най-добър български исторически роман. Условието е - освен правдоподобност, да става и за четене
Моят фаворит е епоса за "Самуил - цар български" на Димитър Талев. Честно казано, другите книги на Талев не са ми толкова близки, колкото този негов късен роман. Достойнствата - майсторски написан, брилянтно разказана история. Но си личи, че Талев е проучил много добре темата: чел е доста извори, съставил си е доста правдива представа за епохата.
Втори в класацията ми е: "Аз, севаст Огнян" на Димитър Гулев.Нищо не знам за автора, но книгата е жестока. Майсторски написана история, стъпила върху надписа от Боженишки Урвич. Тази книга ме убеди, че все още има неизвестни за широката публика добри български писатели, несправедливо пренебрегнати и неоценени.
"Последните Шимановци" на Вера Мутафчиева също е добър исторически роман. Тук обаче стигаме до парадокса: нещо, което навремето е било върхът на сладоледа от гледна точка достоверност и историческа правдивост, днес е малко демоде. От тази гледна точка възстановката на Мутафчиева също си е вид художествен текст, който сега е доста по-малко достоверен, отколкото е изглеждало преди 30-40 години.
А иначе попаднах на един доста плодовит писател - Иван Тренев - написал е доста романи на историческа средновековна тематика. Два от тях за времената около и падането под османска власт - не ме грабнаха. Писал човекът, проучвал, но не можа да ме привлече. За разлика от книгата на Димитър Гулев.Редактирано от goga на 12.08.18 00:48.
|
| |
|
|
|