|
|
| Тема |
 СТРАТЕГИЧЕСКИ ВЪПРОС |
|
| Автор |
goga (изследовател) |
|
| Публикувано | 19.07.18 13:29 |
|
|
|
След българското председателство някои анализатори повдигнаха въпроса:
Струваше ли си да си хабим ресурсите и енергията за Западните Балкани?
В крайна сметка нито една страна от Западните Балкани не получи нищо конкретно - само общи приказки.
От друга страна, болната за много българи тема "Македония", май, наистина трябва да бъде преболедувана и оставена в скрина на историята: такива са реалностите - отвъд Осогово - нямаме братя, а в най-добрия случай наполовина враждебни трети братовчеди; съдя по разни македонско-български говорилни и социални групи: общо-взето на един позитивно настроен към България македонец се падат поне по петима закърмени с най-гнусните пропагандни анти-български клишета, в които те сляпо продължават да вярват. И вече въпросът не е в незнанието, а в това, че на тях им харесва точно тази трактовка на историята. Защото очевидно, без враг от изток, историята им като македонска нация наполовина се обезсмисля.
Какво търсим ние в Македония, освен исторически сантимент?! Ако някога решим проблема с лъжовните текстове по история, мисля, че е по-добре да се обърнем и да не се връщаме назад. Да оставим бившите българи да се оправят сами и да не ни занимават повече със себе си. Да напуснем негостоприемните роднини, както се напуска бивша, от която вече ни призлява и ни носи само негативни асоциации.
Алтернативата на "пропиляното" председателство според критиците е било работата по чисто български теми, като приемането на еврото, подоробяване на икономическите условия в България, привличането на още повече стратегически западни инвеститори. Тоест България трябва да работи за себе си, а не за няккави исторически химери. С румънците имаме много повече общи интереси днес, отколкото с онези, които ни мразят в Скопие.
Редактирано от goga на 19.07.18 14:05.
| |
| |
| 
|
|
