Починал един човек, добър човек. Приели го в рая. Там едно такова спокойно, мирно, плавно се носи всичко. Минало се не минало и човечето замолило ангелите за разнообразие да му покажат ада. Да види с какво се е разминал. Съгласили се хвъркатите и го завели долу, в пъклото. Там, що да види - всички пият, шумят, мъже, жени се гонят голи. Вика, Ангелче, аман-заман ама тука искам. Не може дядо, вика ангелчето, ти много добрини си направил и не заслужаваш.
Ти, Ангелче, вика дядото, върни ме на земята само за час-два, аз ще си заслужа.
Съгласило се ангелчето и върнало за два часа дядото на земята. Там той обиждал, крал, биел, бесил, напил се, дори като срещнал една грозна и крива, инвалид женица, изнасилил я всякак до последно и като дошло времето... Пак се озовал на небето, пак в рая!? Ама защо така, попитал той. Защото ти добре се потруди да ядосаш Всевишния, казало му ангелчето, но тази дама, от последното ти прегрешение, такива благодарства към Него отпрати за твоите действия, че Той реши всичко останало да ти опрости.