Истината е, че когато 60-те години Тодор Живков прави обратен завой в политиката по македонския въпрос, не е толкова било лесно, колкото сега изглежда, да се обърнат веднага нещата в Пиринския край. Вярно, там дори в годините на войнстващ коминтерновски македонизъм, в най-черните години от болшевишкото управление, си остават едни 30%, които твърдо отказват да се пишат "македонци", въпреки репресиите и насилствената промяна на паспортите. В края на 40-те години борбата на местните горяни е била и борба срещу наложения им македонизъм. За няколко месеца - доста голям периметър от села не е бил реално под контрола на официалната власт.
Но въпреки това, в края на 60-те вече е имало натрупана инерция и не е било никак лесно, дори за тогавашния репресивен комунистически апарат, да обърне веднага обществените нагласи на 180 градуса. Искало се е упорита работа и доста подобрения в стандарта на живот, за да бъде привлечено отново населението към българската кауза.

Редактирано от goga на 11.07.18 12:37.