В Егейска Македония има в някои села родове от Янинско и Тесалия. Преселението е извършено по времето на Али паша Янински заради зулумите на неговите хора.
Столичният лекар д-р Читаков е бил пленник в Лари-са и той твърди, че в Лариса има цяла махала българи, които вкъщи си говорели с него на български, а вън говорели гръцки, защото се страхували. А селата наоколо, които в турско време са били чифлици на разни бейове, също имат българско население според Дим. Палчев. Не се съмняваме село Дебрец в Кайлярско да е преселено от Лариса, за което говори Бл. Димитров, но другите са си останали там и сега са битови български села, макар и патриаршисти. На всички тия села гърците им викат „вулгараки“. Има и села с гръцки имена Пелеохор, Чикнохор – родно място на нашия зам. Екзарх в Цариград Климент, които при все че носят гръцки имена, са пак чисто български. /7. Димитър Палчев. Костурско. В: в-к Македонска трибуна, брой 752/753, 1941 г., Индианаполис , САЩ
За българи в Епир или Тесалия през 19-ти и 20-ти век от българска страна почти никой не е повдигал въпроса, но изглежда по това време все още е имало хора считащи себе си за част от нашият народ. Пирикли Чилев посочва, че в архива на възраждането в София се съхранява писмо, изпратено от село Алмира (намира се в Южна Тесалия) до известният български възрожденец Александър Екзарх. Писмото е с дата 15 септември 1850 и подателят му е селянката Калина Стойку. В това писмо тя моли за сина си Константин Стойку да бъде освободен от Цариградския затвор, където е бил затворен. Писмото освен подписа на Калина Стойку носи и няколко други подписи на първенци от същото село, измежду които личат следните имена: Личо, Мито, Нечко, Лало, Димо и др. /Пирикли Чилев. Следи от българи в Тесалия. В: сп. Македонски преглед, кн. 3, 1923 г., стр. 153 – 154/