Българските историци ще трябва да преодолеят твърдението за "изкуствената нация" по отношение на Македония, а колегите им от другата страна на границата - да се справят със стереотипа за "вечния неприятел България".


Това каза в интервю за "Дневник". проф. Драги Георгиев, координатор от македонска страна на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси между София и Скопие.


Създаването на комисията е според Договора за добросъседство, подписан миналото лято, и трябва да започне работа в края на юни. Идеята е групата български и македонски учени да допринесе за "обективно и основано на автентични исторически извори научно тълкуване на историческите събития". Учените ще представят годишен доклад пред правителствата в София и Скопие.


Български представители в комисията казаха, че ще очакват от колегите си от Македония "самокритичен анализ". А какво ще очаква македонският екип от българските колеги?


- Нищо по-малко не може да се очаква и от българска страна. Ако това се очаква само от македонска страна, тогава рабогата на комисията ще се постави под въпрос. Нито една историография не е безгрешна и винаги има място за критичен анализ на написаното в миналото. Ако се има предвид през какви идеологически системи преминаха и двете историографии в близкото минало, в които политиката силно присъстваше в историографията (макар да не може да се каже, че политиката не присъства и сега в историографията), тогава ще стане ясно колко голямо пространство има за "самокритичен анализ" и на двете страни. Вземете за пример само писането и позицията на българската историография за предишната политическа система, за военните съюзи, за Втората световна война и пр., дори, ако искате, за македонския въпрос.


Ако не за промяна в учебниците (идеята за която в свое интервю за телевизия "Вести 24" наричате "малко пресилена"), за какво ще работи комисията? Каква крайна цел смятате, че е реалистично да постигнете в работата си - съгласие около определени въпроси, набор от отстъпки от двете страни или нещо друго?


- Според мен крайната цел би се състояла в постигане на съгласие около отделни въпроси според принципите на мирната педагогика и това съгласие би трябвало да бъде приложено в програмите за преподаването на история и в двете държави да имаме учебници, които няма да представляват източник на конфликт. Забележката ми за "пресиленост" не се отнасяше за промените в учебниците, тъй като това е основната причина, за която се отнасяха комисиите, а по-скоро за евентуално искане за спешна и неотложна ревизия на историографиите. Смятам, че в този момент не е възможно и за това е нужно по-дълго време. Комисиите нямат такъв ангажимент, макар работата им да представлява стъпка в тази посока.


Колко време смятате, че ще е нужно за тази цел?


- Не бих искал да се заигравам с определени срокове, но с оглед на това, че недоразбирането и различните тълкувания в двете историографии продължават с десетилетия и имайки предвид опита от други подобни комисии, създадени между различни държави, не очаквам тази цел да бъде постигната бързо.


Македонските колеги в комисията трябва да са наясно, че до 1944 г. "няма противопоставена история" между България и населението на днешна Република Македония, каза в интервю за "Дневник" първият посланик на България в Скопие и български координатор на комисията проф. Ангел Димитров. Съгласен ли сте с това твърдение?


- Смятам, че това представлява опростяване на много събития и процеси, случвали се в много различни и специфични политически, идеологически, културни и обществени условия в един много дълъг времеви период. Това опростяване на нещата води към познатата теза за "изкуствената нация" покрай Вардар, създадена с декрет на Коминтерна. Вярвам, че работата на комисиите по определени исторически периоди и процеси ще покаже, че работите не са толкова прости и че в този смисъл има пространство за промени и в македонската, и в българската историография.


За какво в историята си България и Македония най-трудно ще се разберат според вас: за конкретна историческа личност от цар Самуил до Гоце Делчев, за процеси от Средновековието, османския или междувоенния период или Втората световна война?


- Ще има много неща от различни периоди, около които ще има трудни и дълготрайни дискусии. Но мисля, че най-горещите въпроси ще са свързани с въпросите на идентичността.


Очаквате ли дискусията да се завърти около понятията "македонски език" и "македонска нация", подобно на случващото се в спора за името с Гърция?


- Не очаквам да навлезем в дискусии за македонския език, защото това не е в сферата на работа на тези комисии. Да се дискутира съществуването на македонския език, на който е написана толкова голяма, богата и качествена литература и поезия, е абсурдно и загуба на енергия. Що се отнася до разбирането за понятието "нация", смятам, че още в самото начало на работата на комисиите ще е необходимо да утвърдим с българските колеги някои теоретични и методологически рамки по отношение на идентичността, терминологията, значението на етнонимите в различни времеви периоди. Ако се съгласим и приемем някои важни теории за нациите и етносите, тогава по-лесно ще преодолеем разликите. Би било несериозно да пренесем съществуването и схващането на днешните съвременни нации ретроактивно векове назад.


Що се отнася до сравнението със спора за името на Македония, не би било изненада дискусиите да се развият и в тази посока. Смятам обаче, че става дума за различни въпроси и поради това и подходът към тях би трябвало да е различен.


В споменатото интервю твърдите, че ще е добре българските историци да схванат процесите от 19-20 в., чийто резултат са македонската нация, езикът и литературата и съществуването на тази държава. Процесът на "схващане" обаче трябва да е двустранен. Кой дълго отстояван в Македония исторически стереотип в отношенията с България смятате, че ще е най-голямото предизвикателство за колегите ви от вашата, македонска страна?


- Това предизвикателство, разбира се, би било да се премахне стереотипът за "вечния неприятел България" - с други думи македонската страна трябва да преодолее възприятието за България като неприятел на Македония. Както българската страна трябва да разбере, че наченките на македонската съвременна нация започват през втората половина на 19 в., колкото и да е скромно това начало, и да се преодолее твърдението за "изкуствената нация", също така от македонската страна трябва да се признаят някои реалности от края на 19 и началото на 20 в. и за преплетеността на двете истории. Според мен, независимо от политиката на българската държава от това време, България и българите са единствените, които поддържат и помагат на македонското население за освобождаване от османците и които приемат всички онези, които бягат при неуспешни въстания. Затва гледането на България като най-голям неприятел е абсурдно.


Колко важна тема ще е църковната в разговорите? Може ли "да се помирят" историята на Охридската архиепископия, за каквато говори България и такава, каквато я вижда Македония? Изглежда църквите и двете държави правят стъпки към това, но какво могат да направят историците?


- Несъмнено един от въпросите, за които ще говорят комисиите, ще е църковният. Но, отново, този въпрос ще трябва да бъде разгледа в съответен времеви, политически и идеологически контекст.


Комисията е създадена с политическо решение, а от експертите в нея според публикации в България и Македония трябва да са независими и само да отчитат дейността си пред институциите чрез доклади. Какво според вас обаче би могло да гарантира независимостта ѝ? Или "политизацията" ще бъде неизбежна тъкмо заради политическия елемент в появата ѝ?


- Комисиите са формирани от правителствата на двете държави и заради самия този факт при тях има политическо измерение. Те трябва да предават доклад пред правителствата на двете страни в края на всяка година за свършеното през тази година. Що се отнася до независимостта на тези комисии, смятам, че тя ще зависи най-много от отношението на самите членове и от искреното и професионално отношение към работата. Всеки опит да се политизира работата на комисиите ще означава и корумпиране и губене на доверието в нея и към историческата общност, и към обществеността. По същия начин очаквам да се отнесат и правителствата на двете държави, както и всички политически актьори и фактори в двете държави. Ако искат да се постигне успех, ще трябва да оставят комисиите да работят без политически натиск.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите