|
Македония е едновременно незначителен и прекомерно значителен политически фактор на Балканите и в Европейският Югоизток.
(Не не съм смахнат)
Незначителен защото става въпрос за малка като площ държава, с пренебрежим демографски потенциал, с тлеещ етнически проблем, който може да доведе до тежки последици и с незначително географско положение (може да бъде заобиколена и в двете направления Север-Юг (по паралелелен път - Солун-София-Видин) и Запад - Изток (по паралелен път Виа Егнация в Северна Гърция).
В този смисъл ЕС, ЕК и повечето европейски държави могат да разглеждат Македония като "последна дупка на кавала" и буквално да я оставят в трета глуха. Със сигурност тежкият и неясен процес по приемането на Македония в ЕС и НАТО може и да не е по вкуса на повечето западни държави, тъй като Македония никак не е влиятелна по отношение на техните интереси, а и Европа в момента има (според политиците) много по-значими проблеми.
Значителен фактор Македония е, когато тази държава се разгледа в един различен ракурс като граховото зърно, което добавено от едната страна на везните може да натежи в баланса на силите на балканите. В момента региона се представлява от две основни противостоящи си в идеологически план сили - ЕС и Русия (Евразия) и трета сила, която има интереси, но не ги реализира по начин не портивостоящ на другите две - Турция.
Защо Македония е важна за Русия? Македония е политически и икономически придатък на Сърбия и това определено не е променено. А определено в последните 25 години поради тежката шовинистична политика на Белград и предизвиканите от Сърбия многобройни военни конфликти сърбия не можа да се превърне в желан от запада партньор и остана безалтернативно свързана с Русия. Обръщайки се назад за последните 15 години смешният спор за името на държавата и прословутото Александрово (гръко-македонско наследство) държа Македония достатъчно дълго капсулирана и разграничена от възможните нови партньори (най-вече България), за да остане тя икономически и политически свързана със Сърбия. Периода е пълно безвремие за самата Македония, когато жизненият стандарт макар да не е колабирал, все пак значително спадна по сравнение с този в България.
Интересите на Русия.
Македония е обременена с тлеещ етнически конфликт. Същевременно тя е комай единственото образувание от бивша Югославия, което не е в остър конфликт със Сърбия и където сръбската държава (макар и без фанфари) може да оказва влияние. Русия ще се стреми да запази Македония в сферата на влияние на Сърбия като жест към единственият си сигурен партньор на балканите, а също и като място, където тя може да извива ръцете на западните партньори, като поддържа македония несигурна до момента, в който прецени, че и е изгодно да предизвика колапс на държавата чрез разплаване на етнически конфликт.
Интересите на Сърбия
Сърбия е центъра на миниюгославската вселена. Бившата минибалканска империя създадена по милостта на Великите сили и закрепена след В.Св.В. като контрапункт на Сталин и неговите апетити е създала изкуствено напомпано самочувствие у сърбите на велика и непогрешима нация. В рамките на нашият живот всеки от нас се е уверил до какви тежки трагедии доведе сриването на Югославия. Кризата на идеологическата основа на тази държава все още не е изживяна в главите на сърбите. Ето защо Сърбия има естествен рефлекс с всички средства (включително и военни) да се бори да задържи всяка част от бивша Югославия - включително и както се оказа най-вярната от тях - Македония. Когато Югославия се разпадаше в началото на 90-те Македония бе оставена да се измъкне безпроблемно, най-вече защото Сърбия виждаше като много по-важни всички останали бивши единици в Югославия и тя загъби всяка една от тях последователно разходвайки огромен ресурс, за да ги задържи, както се видя - неуспешно. Сега остана единствено Македония - пълната със заблудени овце и промити мозъци държава, в която мнозинството от хората драматично вярват в православното и славянското единство.
Интересите на Гърция
Гърция според мен няма строго формулиран интерес по отношение на Македония. Македония може и да е била обект на някакви претенции на гърците преди 70 години, но в момента, предвид на геополитическите реалности Гърция не може да реализира преки аспирации към Македония. Гърция обаче няма нищо против Македония да е нестабилна. От една страна гърците виждат в отчаяната Сърбия един исторически и сигурен съюзник. От друга насочването на Македония в друга посока - която ще стабилизира Македония - най-вече политически с приемането и в ЕС и НАТО поставя пред гърците особено щекотливия въпрос - Какво АКО Македонците се стабилизират, а не само това - ами и решат че може би са българи? Какво ще правим, когато цялата ни северна граница се окаже с тези твърде несимпатични и обикновено зле настроени към нас Воулгари? Ето защо Гърция макар и да е доста отстъпчива напоследък в преките двустранни отношения с България няма нищо против да поддържа несигурността в Македония. От друга страна като православна държава, която поради собствената си недалновидност беше остракирана от Запада, поради вродената си корумпираност и разхита на огромни финансови ресурси - Гърция се ласкае да се заиграва с Русия. Във визията на масовия грък Русия е братски народ, от който може да се чака помощ, когато стане напечено. (Когато обаче наистина стане напечено традиционният елит на гърците ще каже тежкатап си дума и Гърция в никакъв случай няма да бъде поведена от емоции и най-вероятно няма да бъде съюзник на Русия, ако това не е в интерес на Запада. Тази хурка сме я яли с гърците и в Първата и във Втората световна война.)
Позицията на Албания
Албания е в ролята на селския идиот. Тя и да има каквато и да е визия по въпроса с Македония е наясно, че не може да я реализира. Светски настроените албанци от Албания имат малко общо с мисленето на силно ислямофилските общности в Косово и в Македония. Ето защо Албания си кюти.
Интересите на Турция
Недвусмислено запазването на интересите на мюсюлманите в региона, включително в Македония. В този смисъл по-сигурен съюзник на албанците в Македония е не Албания, а Турция.
Интересите на албанското малцинство в Македония
Пълно равноправие с македонците. Признаване на албанците за държавотворен народ в Македония. пълно реализиране на правата и свободите на албанците. Образование и култура на собствен език. В дългосрочен план албанците може би да търсят подялба. Поради подкрепата на Запада за албанският национален въпрос (до този момент) масовият албанец схваща запада като съюзник, НАТО и ЕС като нещо добро. Т.е. приемането на Македония в ЕС и НАТО е желано и търсено от албанците. То ще бъде подкрепено от тях. Ако има подобно приемане - албанците (според мен) няма да предизвикат етнически конфликт в Македония. Напротив биха държали на запазване на целостта на Македония - А по-късно с евентуално приемане на Албания в ЕС биха се задоволили с полученият резултат - неформално обединена Албания, без да разделят Македония, но вероятно ще поискат по-дълбока федерализация.
Интересите на България
Някой би казал - неформално обединение на българите в България и Македония. Аз не вярвам в това! Чувството на българско национално самосъзнание в Македония е тежко и дълбоко ерозирало. Малките искрици на добре осведомени и/или добре образовани българи от Македония не са правило. Ако някога има такова обединение това ще е процес. Процес, който може да започне - СЕГА! Защо обаче България има интерес от това Македония да влезе в ЕС и НАТО. СИГУРНОСТ. Признаване на историческата истина, която пък потенциално може да доведе до по-приемливи икономически и културни отношения между двете страни. СТАБИЛНОСТ на балканите. Превръщането им в общо пространство - част от ЕС, където хората споделят общи ценности, общи възможности. Невъзможност в задният ни двор да бъде разпален етнически конфликт, който ще ни изведе на първа бойна линия и ще ни превърне в нестабилно и несигурно общество - разменна монета в ръцете на авантюристи като Путин. Ще избегнем една вероятна перспектива при конфликт в Македония да трябва да посрещаме десетки хиляди бежанци. Възможност да пътуваме, да реализираме основните логистични проекти - напр. коридор №8. Да бъдем влиятелни на балканите.
Интересите на Македония и македонците.
Македонците нямат формулиран и прагматичен държавен интерес. Ако носталгично изберат оставане в сферата на Сърбия и Русия - те избират несигурността и комфорта да смятат, че албанците са по-низши от тях същества, кръвопийци и мюсюлмански изроди и те имат право да искат последните да пукнат и да бъдат прогонени от държавата. Това е път на несигурност, болка, смърт и война. Най-прагматичният македонски избор е промяна на името - сагласие с пратньорите от НАТО и ЕС, влизане в структурите им. Това ще означава само за две десетилетия значително вдигане на жизнения стандарт в Македония. Стабилност, сигурност. Релазиране на важни инфраструктурни проекти. Единно пространство с най-близките съседи - Гърция и България. В много голяма степен - вероятно избягване на етнически конфликт и подялба на държавата. Възможно политическо опазване на македонският идентитет в някаква по-приглушена степен - не толкова крещящ и определено без претенции към България и Гърция.
Интереса на Европа
Европа няма интерес от приемането на Македония в НАТО и ЕС. те са пренебрежимо малки и заобиколими. Европейските политици са майстори в политиката на балансите. На тях не им пречи това, че ще трябва да търпят Путин и в още една люспа на балканите.
Всъщност най-голям интерес от приемането на Македония в НАТО и ЕС имат именно България и Македония. Българското и македонското общество. Волю или неволю в това ние сме съюзници.
В тази светлина считам, че направеното вчера от Борисов е правилно.
В тази светлина считам и че финансираната и ръководена от Русия БПЦ не защити българският национален интерес.
В тази светлина считам, че Русия не ни е геополитически партньор и не може да ни бъде съюзник, въпреки, че нашето общество е тежко русифицирано.
|
Македония - мираж или реалност ...
