Едно случайно избрано за тебе:

Отвъд планината стигнахме в едно село, наричано Габрово. Жителите и техните жени там всички са българи …и се хвалеха, че те са били истински българи, давайки да се разбере, че те са храбри и че не бива да бъдат считани за лоши.
/Из Дневника на Й. Фон Кинсдсперг, 1674 г./

И едно случайно с поздрав за Димовакис:

В Селимно главно си поразен от деятелността на българите и от тяхната дарба за технически дейности. При все че са по-слаби от турците в оръжиепроизводтсвото, те далеч ги превъзхождат във всички други клонове на разнообразното занаятчийство. Колкото повече се изучава тази нация, толкова човек е склонен да я предпочете пред румилийските гърци, техните едноверци. При все че и те споделят с тях тъжната участ на всички християни под турско владичество, изглежда, че българите понасят игото с повече достойнство и показват даже и под робство независимост, която изглежда , допринася да намалее бремето. Освен това между българи и гърци има рязко прокарана линия, която ги отделя много определено. При все че гръцката кръв е по-хубава и лицето им по-благородно, българинът е по-едър, по-издръжлив на умора и има в чертите си прямота, независимост и чистота, които липсват у гърците. Рядко тези две националности се свързват в бракове. При все че са по-сближени в градовете на село те живеят в отделни села. Изобщо гъркът разбира повече от търговия и корабоплаване; българинът е по-вещ в земеделието изобщо и по-специално в лозарството. Българските села имат по-цветущ изглед от гръцките, посажденията са по-богати и по-разнообразни. Добитъкъ е по-многоброен и по-гледан, жилищата им са по-добре подържани и по-чисти. Дори носията им, най-вече женската е по-изящна и по-богата. Българинът пази още от древния войнствен дух на славянските си прадеди.
/С.Сейже(1829)/