"Но пък се отличават с носиите със своя бит и култура, с музикалните си инструменти и носиите, с неравноделните си тактове и уникално пеене, с характерните си прабългарски прически и аналитичен език"

Е това точно са митовете на България. Нищо от това не е вярно. Гръцкоезичните в Тракия са имали същите носии като българоезичните в Тракия. В Македония също в съседни региони гръцкоезичните, влахоезичните и славяно/българо-езичните са имали еднакви или сходни носии. Бита и културата на православния селянин на Балканите не е била много различна. Имало е някакви локални различия , но не и такива, свързани с езика на който са говорели. Музикалните инструменти? Няма такова нещо, тъпан идва от гръцкото "тимпанос", гайди имат и другите балканци, а не всички българи имат, предимно имат планинците, кемене/гъдулка имат и турците. Аналитичния език? Румънският, и албанският също са аналитични, аналитичен е и новогръцкият, то и повечето езици в Европа днес са аналитични. Ама имало задпоставен член - и румънският и албанският имат. Имало полифонично пеене - сред албанците и епирските гърци и власи го има в пъти повече. Имало мартеница - и сред румънците и част от гърците има, даже в Кипър има. Славяноезичните, говорещи на аналитичен език говорят на един език български, тогава да приемем и че романоезичните говорещи на аналитичен език говорят на един език, а не на няколко, или че славяните говорещи на синалагматичен език са еднакви и говорят на един език. Разбира се има различни нива на съзнание - локално, религиозно, професионално, регионално, етностно, национално. Не всички те във всеки един момент и за всеки един човек са избистрени и ясни, понякога и се конкурират различни термини за едно и също, понякога терминът се търси, понякога човек не е в конфликт и не е наясно със значението на термина, което може за един да значи едно, за друг друго, а за трети нищо. Например един и същи човек през 19 век, преди националните идеологии, от крайния север на Македония може да се мисли едновременно за българин и за сърбин и да не прави разлика между двете. Един и същи човек, живеещ в град може да се мисли едновременно за грък и за влах или едновременно за грък и за българин, или някой мюсюлманин едновременно за арнаутин и турчин и т.н.