Според мен колебанието в идентичността се е появило в началото на 18-ти век. Обяснява се с масовата гъркомания. Общо-взето, за да имаш някакво образование, трябва да учиш в гръцко училище.

Пазител на българщината през 17-ти век са... нашите католици. Поради високата им образованост и достъп до световни научни достижения и литература.

До края на 16 век около Търново и София все още е жив споменът за средновековната българска аристокрация и династия.

Но като цяло до края на 17-ти век няма колебания какви хора по идентичност живеят от Одрин до Ниш.
За това са категорични всички пътешественици.
Но става въпрос за живееща на много примитивно ниво маса селяни, за които посещението в селската черква е върхът на сладоледа.

И друго - унищожаването на Търновската патриаршия е пагубно за българщината. При сърбите и гърците е друго. Те си имат свои свещеници, които постоянно втълпяват на селската маса каква е по народност и вяра.

Загубената историческа памет води до това, че е непрестижно да си българин. Това донякъде обяснява масовата ислямизация на българско население. В основната си част тя е била доброволна и по икономически причини. Имало е и насилствено "потурчване", но мисля, че масата помаци са станали доброволно такива.

После ситуацията се утежнява - съседните балкански народи имат вече изградена национална интелигенция и агресивни елити, а ние все още живеем в Средновековието. По тази причина сърбите лесно асимилират българите около Браничево и Белград.

Във Вардарско нещата не са точмно такива, каквито ги представяш. Защото първото българско училище е отворено в Скопие още 30-те години на 19-ти век. И всъщност първите прояви на българското Възраждане са от тази област.

После, към средата на 19-ти век, тази област е изпреварена Мизия и Тракия. Но общо-взето пази българския характер ревниво.

Започват колебанията в идентичността чак след Илинден, когато масата българи се изселват или бягат, а българската интелигенция и свещеници са прогонени.

Редактирано от goga на 11.06.18 09:53.