|
НАЙ-ЕФИКАСНОТО ОРЪЖИЕ СРЕЩУ КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ПАРТИЗАНИ В МАКЕДОНИЯ НЕ Е БИЛА АРМИЯТА ИЛИ ПОЛИЦИЯТА, а местните контрачети, съставени от убедени българофили и бивши илинденци. Те буквално са смазвали безпощадно всеки, който дръзне да вдигне оръжие срещу местната българска власт.
"Два дни след създаването на първата партизанска чета край Куманово, на 12 ноември 1941 г. 14-те нелегални са разкрити край с. Беляковци, Кумановско и при завързалата се престрелка са разбити. Шестима нелегални са убити, а осем - заловени. Друга група нелегални, от 24 души, бързо се разпада. Още първата нощ половината се разбягват, останалите са разкрити и разбити край Козяк планина като трима са убити и 10 са заловени.[35]
Благодарение на липсата на условия за въоръжена партизанска борба и бързите и ефикасни действия на полицията, първите партизански групи във Вардарска Македония са разбити. Това още веднъж потвърждава правилността на оценката на положението, направена от стария Областен комитет начело с М. Шаторов. Линията на новия Областен комитет за създаването на партизански чети явно не се възприема от комунистите и останалите антифашисти. Мнозина нелегални, сблъсквайки се с органите на властта, предпочитат да се предадат, а други са убити. Самото население, току-що освободило се от сръбския национален гнет, не намира за необходимо да ги поддържа, виждайки в комунистическото движение проводник на сръбската шовинистическа идея. Всичко това кара Др. Павлович в писмо до ЦК на ЮКП да пише за „сложността на 'политическата ситуация" във Вардарска Македония; че трябва да се отчита „голямата омраза срещу Югославия" на населението; за „многобройността на българофилските елементи", т.е. че условията са „далеч по-неблагоприятни, отколкото в другите области".[36]
През 1942 г. четите провеждат акции в селата Прибилци, Смилево, манастира „Св. Спас", Плетвар, Кожани, Лагово, Алданци, Смилевци и др. Общо в Скопска област са проведени около 80 въоръжени акции. Полицията, войската и кон-трачетите, съставени от илинденци и участници в македонското опълчение [50], предприемат бързи и ефикасни мерки за разгромяването на четите. Една значителна част - около 70 партизани са убити, около 60 са заловени или се предават.[51] Останалите успяват да се спасят в Западна Македония, където се установяват необезпокоявани от италианските власти да зимуват.[52]
По същото време полицията и контрачетите успяват да разгромят в Куманово сръбската четническа организация на Коста Пекянец и нейните въоръжени групи, както и четите на Дража Михайлович. Според полицията, те представлявали „една сериозна опасност за сигурността и спокойствието в Македония".[53] Извършени са и значителни арести по селата, като по този начин е разгромена и тяхната яташка мрежа.При блокада и обиск на полицията във Велес през декември 1942 г. е открито скривалище, в което са заловени Мирчо Ацев и Страхил Арсов Пинджуров. Вторият прави пълни признания за дейността на Скопската областна организация; че е военен ръководител и военен секретар и на партизанските чети. Отведен, за да покаже мястото на укрито оръжие, той успява да избяга. Членът на ОК Мирчо Ацев предпочита да се хвърли през прозорците на областното полицейско управление.
През 1943 г. партизанските отряди продължават да провеждат политически и снабдителни акции, създават селски отбори като непрекъснато водят сражения с преследващата ги войска и полиция. Затова те действат в Западна Македония и в крайграничната зона, където при трудни ситуации бързат да се прехвърлят, за да избегнат преследването и унищожаването. Въпреки че по брой партизанските отряди нарастват в сравнение с 1942 г. и се прегрупират в т.нар. „партизанска войска" и сега партизанското движение не може да стане масово и да завоюва особени тактически и политически успехи. Затова МКП обръща повече внимание на решаването на политическите въпроси, отколкото на провеждането на бойни акции от страна на отрядите.[74] Така през втората половина на годината (на 2 август) в с. Отешово, Преспанско, както посочихме, се провежда заседание на ЦК на МКП.
Поради големите загуби, които търпят партизанските отряди в сраженията с полицията и войската, се взема решение те да се съсредоточат главно в Западна Македония. Тук след капитулацията на Италия се бе създало пълно безвластие и тук партизаните можеха да се чувстват по-сигурни. Реши се още да се засили формирането на народоосвободи-телни отбори по селата като органи на новата антифашистка власт, както и да започне подготовката за формиране на АСНОМ. Вземат се и решения за укрепването на Главния щаб и превръщането му във военно-политическо тяло на антифашисткото движение във Вардарска Македония.
През февруари 1944 г. ГЩ на партизанското движение във Вардарска Македония решава да пренесе дейността на партизанските отряди от планината Кожух в Централна и Източна Македония. Тук са съсредоточени първи и втори македоно-косовски отряди, наречени вече „бригади", състоящи се главно от сърби и черногорци. С този поход се цели да се разшири партизанското движение като се формират нови партизански отряди и да се завоюва „свободна територия" за въоръжената борба. Първа македоно-косовска бригада достига до Азот и с. Богомила, където е открита и обкръжена от армията, полицията и контрачети. В завързалите се непрекъснати сражения, „бригадата" е напълно разбита като само отделни малки групи партизани успяват да се завърнат и спасят на територията на Западна Македония. Същата участ постига и втора македоно-косовска бригада. Една трета група партизани с Главния щаб е разбита на р. Брегалница[75]. Тези действия на партизанските отряди невярно се преценяват от скопската историография като „въоръжено въстание". Според полицейски сведения по време на сраженията са убити около 1 500 партизани и още толкова са ранени. Други са пленени и умират от студ и глад.[76]
Основната част от убитите партизани са по националност сърби и черногорци!"
Източникът е този:
Личи си, че е писан с левичарски патос, но въпреки това има доста факти, които няма да се харесат на днешните македонисти.
Основното е, че всеки опит да се посегне на българската власт е срещал бесен отпор сред създадените паравоенни формирования от бивши дейци на ВМРО, така наречените "контрачети". Те пощада не са знаели. И са били съставени от местни хора.
По въпроса колко са убитите при акции на българската армия и полиция жители на Вардарско, които нямат сръбски, черногорски или албански етнически корени - е трудно да се каже. Колегата Протостратор настоява, че били над 3 хиляди. Простите сметки от качения в другата тема списък показва, че са под 1500. А като добавим евентуалните жертви сред цивилното население в периода средата на септември - 31 декември 1944 г плюс загубите на Сремския фронт - реалната цифра вероятно би се смалила до под 500!
Защото само на Сремския фронт загубите за декември са между 500 и 1000 убити и безследно изчезнали.
Но дали са 500 или 3500 - това няма особено значение. И 10 хиляди да са били - малко им е било. Трябвало е всичко сърбоманско и комунистическо да мине под ножа. Щом излизаш с оръжие в ръка, за да убиваш български войници, полицаи или администратори - си заслужаваш съдбата.
Не, че е някаква утеха - но самият Тито отбелязва, че извършителите на подобни нападения са предимно изпратени по негова заповед пришълци от Косово от сръбски и черногорски етнически произход! Защото самите македонци не ставали за тая работа. Поне такава му е оценката в края на 1943 г.
Да ме прощават потомците на нашите "акивни борци", но според мен - трябвало е още по-безпощадно да бъдат трепани от властта в периода 1941-44 г - с оглед на зулумите, които направи ОФ, след като дойде на власт на 9-ти септември 1944 г.
Но дори при нашите мащаби, където е доказано, че партизанското движение и репресивните мерки срещу него са в пъти по-големи от тези във Вардарско - цифрата 3 хиляди убити е доста надценена!
Защо казвам това ?! Защото наскоро няколко историци си направиха труда поименно да издирят партизаните, слезли от планините септември месец 1944 г. Казват, че били между 5 и 9 хиляди души /трудно е да се прецени, защото набъбнали с 2-3 хиляди на 8 септември!/.
В Царството просъветската и сляпо изпълняваща заповедите на Москва комунистическа партия не може да изкара дори 10 хиляди шумкари, а тук някои ми говорят, че в Македония партизаните били хиляди! Хиляди са , но като броим - изпратените от вътрешността на Югославия части плюс смесените по Осогово, съставени предимно от българи от старите предели.Редактирано от goga на 10.06.18 07:00.
|
Истината за шумкарите във Вардарско
