"Прабългарската миграция в долнодунавските земи.

Обикновено се смята, че броят на новите заселници в долнодунавската област — прабългарите, е бил ограничен. Проучванията обаче през последните двадесетина години на територията на нашата страна и в Румъния разкриват една съвсем друга картина. Прабългарски селища и некрополи са разположени на обширни пространства непосредствено от черноморското крайбрежие и Стара планина в цяла Североизточна България и Добруджа, а също така и на значителни пространства в днешна Мунтения. [81] Това са предимно неукрепени селища, които датират от периода VIII—X в. Техният брой и големината им издават присъствието на цялата степна и гористо-степна територия между предпланините на Балкана, Черноморието и предпланините на Карпатите на значително население с единна по своя характер култура, представляваща вариант на така наречената салтово-маяцка култура. По време съвпадайки със съществуването на Първата българска държава, тази археологическа култура отразява етническата и културната история на прабългарите в долнодунавските земи. [82]
Заселването на прабългарските племена в Долнодунавската равнина става около 150 години след славяните. Поради това селищата на прабългарските родове се простират твърде често в непосредствена близост до славянските. Някъде, като например в Попина (м. Джеджови лозя) върху пласт, който съдържа останки от раннославянско селище, датиращо към VI в., се разполага пласт с типични прабългарски материали. [83] Следва да се допусне, че на мястото на изселените обитатели на славянското селище били настанени прабългари. Подобна картина може да се очаква и на други места в Добруджа, както показват някои откъслечни данни в някогашния степен район на черноморската област. Такива случаи биха потвърдили сведението на византийските летописци за някои размествания на славянските племена, които се наложили при настаняването на прабългарите в бившата византийска провинция. Както се вижда от съпоставката на археологическите данни в днешна Северна и Североизточна България, Северна Добруджа и във Влашко, най-гъсто струпано прабългарско население е имало в Добруджа и особено в южната ѝ част. Този извод се дължи до известна степен и на факта, че тази територия, обхващаща Лудогорието и Южна Добруджа, е изследвана сравнително най-подробно
Като се има предвид, че в епохата, когато са се заселвали по долнодунавските земи прабългарите, климатичната и хидрографската картина на този район са били по-различни от днешните, може да се допуска със сигурност, че сегашните суходолия в Лудогорието и Добруджа, които са насочени към Дунава, са носели постоянни и обилни води. Покрай тях сега се намират останки от обширни открити прабългарски селища, които по своя характер отговарят на прабългарските селища по Дон и Донец от типа на номадските аули — стопанство на 20—30 семейства, които водят вече уседнал живот, но са свързани с някой богат свой роднина-скотовъд, притежател на големи стада из степта. Тези селища са вече свързани със земеделския бит на голяма част от доскорошните номади и представляват основа на феодалната класова структура у прабългарите. Културният пласт в тях е много тънък, което показва, от една страна, че животът на обитателите им не е бил така съсредоточен в тях, както
при славянските заселища, и, от друга страна, че голяма част от тях са били постепенно изоставени в течение на десетилетията и следващите векове от обитателите им, които се заселват в по-големи и укрепени пунктове.



Проучванията показват, че в гористите земи на Източния Балкан южно от Девненското и Белославското езеро и от Варненския залив славяните и прабългарите не са се заселили. [86] Имало е навярно само военни постове по билото на планината и по крайбрежието. Но от ареала на прабългарската култура в долнодунавските земи, от разпространението на селищата и некрополите, оставени от новите стопани на бившата византийска провинция, се вижда ясно, че центровете на новооснованата държава са се намирали в южните окрайнини на териториите, заети от прабългарско население. Трите големи онгъла в Плисковското поле, от които централният — Плисковският — става постоянно седалище на държавната власт начело с хана, укрепените пунктове по течението на р. Тича се превръщат в средоточие на военната сила на държавата, обърната с фронт към юг по посока на главната опасност откъм Византия. Основната част от населението се е разполагала зад тях на север в дълбочината на Долнодунавската равнина. "

Редактирано от goga на 09.06.18 22:21.