|
Откриха подписа на Климент Охридски
Книжовникът оставил „автографа” си върху камък и написал датата 24 април 889 г.
Сензационна находка - камък, върху който през 889 г. оставил подписа си самият Климент Охридски, откри археологът проф. Казимир Попконстантинов в манастира край провадийското село Равна.
Откритието е уникално не само за българската, но и за световната история. „Автографът” от Св. Климент Охридски е отлично запазен, при това с посочена с точност дата - 24 април 889 г. В тази епоха подобни надписи обикновено съдържат само годината. Находката дава основание да предположим, че тук са били настанени учениците на Кирил и Методий след изгонването им от Великоморавия, които веднага се заемат с превеждането на църковните книги, обясни проф. Попконстантинов. „Различните видове надписи или „графити”, както ги наричаме днес, са не по-малко важни свидетелства за една писменост от текстовете върху пергаменти ли хартия”, изтъкна той.
Другият факт, който прави манастира „Света Богородица” край Равна уникален, са отритите 330 надписа на 5 графични системи - нещо непознато до този момент нито в Средновековна България, нито в някоя от славянските страни, нито във Византия. Това са руническото писмо, гръцкото писмо, латинското, глаголическо и кирилицата. „Смело може да кажем, че нашите първи преводачи са били специалисти по сравнителна лингвистика”, отбеляза проф. Попконстантинов.
В манастира са открити и над 3200 рисунки, изсечени стените. Сред рисунките има много изображения на конници, езически жреци, символи „кон” и „кръст”. Изобразени са християнските светци и сцената на Възнесението. Има също образи на различни животни- елен, козел, вълк и заек. Върху варовикови отломки личат заставки, познати от украсата на най-ранните старобългарски ръкописи. Интересното е, че буквите от надписите имат същата големина и форми, каквито имат и върху пергамента. В обителта са разкрити църква, скрипторий (работното помещение, където са преписвали текстовете) жилищни сгради, баня. Манастирът е опожарен през втората половина на ХI век при нашествието на печенегите.
Малко са средновековните български писмени паметници, които са достигнали до наши дни, обясни проф. Аксиния Джурова. Най-стар от тези, които се съхраняват днес в България, е Енинският апостол, създаден през първата половина на XI век. Той е изписан по старинния устав, с лек наклон вдясно, по подобие на литургичните гръцки ръкописи от IX-X век. Ръкописът се намира в Националната библиотека „Кирил и Методий”. В нея се съхраняват също така Добрейшовото, Бранишкото и Врачанското евангелия, като и две избори евангелия - всички те от XIII век. Архивите на БАН пазят Битолския триод от XII век.
Древни ръкописи се съхранят и в провинцията. В Рилския манастир например се намира сборник „Адреанти” от 1473 г., писан от Владислав Граматик. В неговата подвързия са открити глаголически текстове от XI век. В архивите на пловдивската библиотека „Иван Вазов” се съхранява Слепчанския апостол от XII век.
Някой запознат?
Мисълта ми е може ли да се доверим на тази новина?
|
Твърдение за графит - подпис на Климент Охридски
