И ппеди сме спорили, но Долнослав и Горнослав, тук се знаят като преселници от Арнаутлука. Имахме кмет в Долнослав, от него го знам това.
А между така описаната линия и Пловдив, се намират практически само Златитрап и Коматево, както и гореспоменатото Браниполе, които са изцяло равнинни села.
Явно спорни остават само Белащица, Брестник и Куклен.
Горно и Долно Воден, са сравнигелно нови села, с изначало родопско население. Историята им после е ясна.
През 19 век има разместване на населението на Горнослав и Долнослав. Към 1800 г. Долнослав е чисто турско а Горнослав християнско. Горнослав е включвало разнородно население, старите преселници от Арнаутлука и преселници от разни други, предимно родопски села. Горнослав е било през 19 век билингуарно. Причините някой друг път. Първият християнин в Долнослав пък е някой си Тодьо Влаха, от началото на 19 век, който отваря там хан. Постепенно повечето горнославци до към 70-те години на 19 век се преместват в Долнослав, като на тяхно място в Горнослав постепенно се заселват Добростанци. Към освобождението турците от Долнослав се изселват в Турция. Към 1890 г. почти всички долнославски християни /потомци основно на старите билинуарни горнославци/ се изселват в Гърция. На тяхно място се заселват хора от Хасковското село Сърница.
Старите имена на Долнослав и Горнослав са Кичук Арнавуд, Арнауткьой или Малък Арнауткьой, съответно Долен и Горен, на гръцки Арванитохория или Арванитохори, Като и Ано. Дели ги 1 клм. но няма пряк удобен път. Вероятно през 18 век се дели на горно и долно, до тогава се помни и трето място където селото е било общо. Местността се нарича Палихора. След освобождението са прекръстени на Долен и Горен Арбанас, а по късно на Долно и Горно Арбанаси. Добростан е Чауш или Чаушево.
Коматево към освобождението са били 300 души, повечето се изселват в самия Пловдив и там идват хора отвсякъде. Белащица също. Там има сега много преселници от разни Сакарски села, имало е и македонски бежанци и македонско бежанско братство, но почти всички са го напуснали. В Марково, Браниполе и Коматево част от населението е от изоставеното към освобождението опожарено във войната село Захаридово, както и отвсякъде другаде, включително и хора от Севлиевско и Троянско. Златитрап към освобождението е било 150 души. Населението и там се е подменило с хора отвсякъде. Долно Воден при освобождението е било чисто турско. За Горно Воден и за Куклен не ми се спори какви са били. Така или иначе от Г. Воден след двадесетте години в България са останали три семейства, изселили се обаче в градовете, а от Куклен остава едно.
Редактирано от Dean Dimov на 27.05.18 19:55.
|