В лексикално не знам, във фонетично и граматическо говорът в Пловдивско, който иначе спада към "източните", има някои особености, които ги няма в книжовния език но ги има в западните говори. Имам предвид конкретно ударението на някои от глаголните форми и твърдата съгласна пак при някои от глаголните форми (хода, ходат, ходИх, ходИл). Т.е. мисля, че по-скоро пО на изток от нас се е говорел основният "образец" на книжовния език, Търново и Централният Балкан ми се струват точно като местоположение, но не споря.

В Пловдивско няма единен говор и в диалектно отношение там е било пълна бъркотия поради смесване на различни диалекти. Най -общо, изходното положение пред 19 век е било там следното:
- южно от Пловдив - централно-родопски, мек и с много различна лексика, трудно разбираем
- източно от Пловдив - севернотракийски като в Първомайско, Хасковско и Тополовградско, меко произношение
- северно от Пловдив и Марица - централнобалкански
- павликянски говор - католишките села и католишката махала в Пловдив, не го познавам много
Формирал се е и пловдивски градски български говор, който в лексикално отношение е предимно централно-балкански, тъй като от там са голяма част от първоначалните български преселници в града, особено в квартал Каршияка. По произношение обаче има две особености:
1. Силна редукция на неударените "О" в "у" и на "е" в "и", редукцията не е необичайна и е характерна за повечето източни говори
2. Западно произношение на съгласната пред "е" и "и", наследство от първите преселници в централните части на града, носители на Панагюрски и Пирдопски говори, за които в предишния ми пост стана дума, най-вече Копривщенци, Клисурци, Панагюрци и Златичани, поддържана и от многото по-късни преселници от пазарджишки села и от македонските бежанци. С твърдо произношение са и селата в западно Хисарско, като до там достигат Панагюрския говори централно-балкански в западния му вариант, като западно от линията Ловеч- Троян. В по-ново време твърдото произношение се бори понякога с мекото, заради постоянните преселници в града от селата наоколо, също от Хасковско и Смолянско. Твърдото произношение минава за градско, а мекото за селско. Същевременно редукцията на отворените гласни О и Е, в неударена позиция към У и И минава за нормално и даже престижно и идентичностно в неформална среда.

Редактирано от Dean Dimov на 27.05.18 12:20.