"Освен по ятовата граница, българските диалекти се разцепват и по множество други фонетични разлики, пак около нея."
Аз дори подозирам, че границата на някои от разликите не е особено близо до ятовата граница. ;)

"Първоначално то не е било норма и са били допустими литературно и двата вида произношения, това е видно от радиозаписите от 30-те години на 20 век, а и регламентирано правило за произношение е нямало. Еталона за произношение се налага негласно от софийското радио и по-късно от националната телевия, като чак от 70-те мекият изговор се счита вече за диалектен и неприемлив."
Не мога кажа нищо по въпроса, това, което казвам, е от лично наблюдение, учено в училище, прочетено за актуално действащите правила и пр., а аз съм родена 70-те.
Иначе да, прави впечатление, че дори в някои от старите филми някои от актьорите говорят "меко", но не знам дали това значи, че наистина е нямало регламентирано произношение, или значи само че поради масовост и онова извън регламентираното се е смятало за приемливо, или нещо друго.

"Всички тези говори са по-скоро източни по разни особености, а по горепосоченото произношение са западни. В лексикално отношение, литературният български основно е вземал от централно-балканския говор, който се говори в Ловеч, Троян, Никопол, Габрово, Севлиево, Казанлък, Калофер, Карлово, Сопот и достига до Пловдив на юг и до Търново на североизток."
В лексикално не знам, във фонетично и граматическо говорът в Пловдивско, който иначе спада към "източните", има някои особености, които ги няма в книжовния език, но ги има в западните говори. Имам предвид конкретно ударението на някои от глаголните форми и твърдата съгласна пак при някои от глаголните форми (хода, ходат, ходИх, ходИл). Т.е. мисля, че по-скоро пО на изток от нас се е говорел основният "образец" на книжовния език, Търново и Централният Балкан ми се струват точно като местоположение, но не споря.

Редактирано от MupaM на 27.05.18 13:47.