Освен по ятовата граница, българските диалекти се разцепват и по множество други фонетични разлики, пак около нея. Една от тези, върху които хората, особено в София, обръщат най-много внимание, но лингвистите малко е изговорът на съгласните звукове, стоящи в позиции пред гласни И и Е. На запад съгласните в този случай се произнасят твърдо, а на изток меко. Тази граница стои малко по на изток от ятовата, като има говори, които принципно са източни , но в това отношение са западни. Такива са част от централно-балканският, около Никопол и западно от линията Ловеч - Троян, Тетевенският, Панагюрският, централно-родопският в частта му в района на Пещера /там той е и на запад от ятовата граница/ и в района на Доспат, Ракитовският, Разложкият, Бабешкият, Неврокопският, Неврокопско-чечкият, Зърновският /Долноневрокопски или Севернодрамски/, Серският и Солунският. Към тях могат да се добавят и още два говора, които по разни други особености са източни по тип , но са на запад от ятовата граница - велинградският /каменишки/ и западносолунски, както и Пирдопският, който е нещо междинно между западен и източен. Всички тези говори са по-скоро източни по разни особености, а по горепосоченото произношение са западни. В лексикално отношение, литературният български основно е вземал от централно-балканския говор, който се говори в Ловеч, Троян, Никопол, Габрово, Севлиево, Казанлък, Калофер, Карлово, Сопот и достига до Пловдив на юг и до Търново на североизток. В Търновско се смесват два говора и трудно може да се каже кой е по- стар, централно-балканският или стоящият източно от него котелско-еленско-дряновски. Стана дума, че централно-балканският е станал еталон за литературният език по отношение на лексиката. По отношение на произношението обаче малка част от него съвпада с наложеното в литературния език твърдо произношение. Първоначално то не е било норма и са били допустими литературно и двата вида произношения, това е видно от радиозаписите от 30-те години на 20 век, а и регламентирано правило за произношение е нямало. Еталона за произношение се налага негласно от софийското радио и по-късно от националната телевия, като чак от 70-те мекият изговор се счита вече за диалектен и неприемлив.

Редактирано от Dean Dimov на 27.05.18 09:01.