Търновският акцент не се води най-чистият в България, а "търновската" граматика и вероятно лексика - не акцент - е в основата на книжовния език, или поне така се смята.
Търновският акцент си е мек като молив 3B направо. ;)

Офтопик допълнение.

Не намирам много писано по въпроса с Гугъл (не може да няма писано, но не намирам), но определено книжовният изговор, възприет у нас, няма нищо общо с търновския изговор. С което не целя да омаловажа основополагащото участието на Търново и околностите в книжовния език, но това участие НЕ е в изговора. Като цяло нашият книжовен език стъпва на източните говори откъм граматика и думи, но не и откъм изговор - стандартният изговор е видимо по-твърд от източния, в това число от търновския. Няма да се изхвърлям да казвам, че е близък до пловдивския, защото и това няма да е точно, разбира се. ;) Иначе е разпространено това мнение за "най-правилния български" в Търново, но не е много точно.

Ето само какво намерих в два различни сайта - Фрогнюз и Литернет съответно:
"Не бива да се забравя, че съвременният български книжовен език се гради основно върху източните говори. Това се дължи на факта, че по време на Българското възраждане повечето книжовници и революционери са били тъкмо от централна България, от двете страни на Стара Планина между Пловдив и Велико Търново. Но не само, защото Възраждането започва с Паисий, а той е от географската област Македония, окъдето са и други просветители, като Неофит Рилски, братя Миладинови, Григор Пърличев, Кузман Шапкарев и пр., и пр. Обстоятелствата обаче се стичат така, че в разгара на Възраждането и след Освобождението Балканската област е „родила” повече интелектуалци, образовани в Европа, отколкото другите области на България. След 1878 г. повечето ни политици отново са предимно от Източна България. В днешния български език са представени и западните диалекти, но предимно фонетично. Редукцията на някои гласни (най-вече на Е в И), напр. е недопустима в книжовния език."

"Моя близка родственица, родена и отраснала в източнобългарски регион, където не се наблюдава така нар. "ъкане", т.е. произношение на ударено <ъ> вм. <а> при съществителните от женски род, завършващи на ударено <а>, а също във формата за женски род на числителното (и неопределителен член) един: вода, гора, една жена, след като се омъжи във Велико Търново и заживя в този град, започна да "ъка", редовно произнасяйки "водъ", "горъ", "еднъ женъ". При нея се прояви синдромът, характерен за немалка част от българите, които са напълно убедени, че великотърновската устна реч във всичките си проявления е "най-правилната реч"."

Редактирано от MupaM на 25.05.18 16:18.