Особен интерес в това отношение представя съобщението на граф D'Hauterive, който през последната четвърт на XVIII в. на път от Цариград за Яш минал през Делиорман. Тук той срещнал села наполовина турски, наполовина български, където мюсюлмани и християни живеят съвместно, без да се гнусят един от други, дори се женят помежду си, заедно пият лошо вино, нарушават рамазана и великите пости, не знаят, както и техните свещеници, значението на кръста или на „иллах аллах” и т. н.”. Любопитно е да се отбележи, разказва по-нататък френският пътешественик, че в тая индиферентност на двете религии, в което внимание се обръща главно на практическата леснота, се проявява склонност към мохамеданството. Вероотстъпничеството между християните напредва до такава степен, че в България (авторът навярно има пред вид местата, през които минал, М.) сега има десет пъти по-малко християни, отколкото преди 40 години, при това, без да е имало изселване. — Г. Запетов, Едно пътуване от Цариград до Яш в Молдава през зимата 1785 г. Периодическо списание, кн. 66, стр. 399 сл.