Крехко, крехко, колко да е крехко, то затова има област Източна Румелия с християнско управление, защото никой не е оспорвал че там християните са мнозинство. Ето и по нуфузи в Сливенски санджак през 1875, той е по-малък от Пловдивски:
рум ве булгар - 64 942
ислам -44 516
мюслим къпти - 4 182
гайремюслим къпти -1887
яхуди - 844
ермени - 208

Включва приблизително, Бургаско, Сливенско и Ямболско, без най-южните части на Бургаско и Ямболско и най-северните на Сливенско. Извън Пловдивски и Сливенски санджаци, но в Източна Румелия са северната част на Созополска нахия, и нахията Манастир /Тополовградска/Каваклийска/ и Къзълагачка/Елховска. От двата санджака, извън Източна Румелия остават, преобладаващите с мюсюлмани две каази от Пловдивски санджак - Ахъчелеби и Султанери, Кърджалийска нахия на Хасковска кааза и Горен Рупчос попадат в областта, но впоследствие са извадени. Тотал в двата санджака Пловдивски и Сливенски, непосредствено преди руско-турската война има мъжко население общо:
българи и гърци православни - 265 603 от които гърци и гъркомани да са не-повече от 20 до 30 хил. максимум; или българите са около половин милион.
турци, помаци и др. мюсулмани без циганите - 171 777 /това са не повече от 350 000 души, включително с тези от Кърджалийско и Смолянско, без тях съотношението българи срещу турци и турчеещи се е две към едно/
Отделно има и 3 642 католици, предимно или изцяло българи..... В нито един град на бъдещата Източна Румелия няма преобладаване на мюсюлмани, с изключение на Бургас с няколко души повече. От градовете гърците заедно с гъркоманите преобладават над българите екзархисти само в Пловдив, Станимака, Тополовград, Анхиало, Несебър, Бургас и Созопол. В Айтос са на кантар. Малцинствени общини имат в Хасково, Пещера, Пазарджик, Сливен... в които доминира българската екзархистка общност. Някои градове даже са изцяло български, а Стара Загора може би е града с най-голямата българска езкархистка общност тогава въобще в българските земи.