Колкото и да е частна собственост, даденият ресурс, той подлежи на държавни ограничения момента в който частникът реши да го продава така че продаденият ресурс да излезе от държавата. Ето защо в САЩ земеделската земя може да е собственост на не-американец - защото собственикът няма право да изнася земеделското си производство (колкото и да е частно) извън САЩ. Сиреч, САЩ гостоприемно получават парите, платени от собственика (американец или чужденец - все тая), събират данъци за стойността на земята и на водената земеделска дейност - и в края на краищата САЩ определят кому може да бъде продадено частното производство.

Има един дължичък списък на "муниций" - който включва не само муниций, военния вид, но и селско-стопанско производство, и енергийно производство, и прочие материали от важност за сигурността на САЩ. И продажбата на тези муниций, колкото и да са на и от частници, подлежи на държавен контрол, и точка.

Разиграва се интересна комедия с тези "муниций" и държавния контрол върху частната дейност когато руска фирма внесе руски ракетни двигатели в САЩ, и когато същите тези двигатели трябва да бъдат натоварени на изстрелваща площадка, която напуска САЩ териториални води... Руската фирма трябва да моли САЩ за разрешение да "изнесе" двигателите, щото те са "муниций", и САЩ хич не ги е грижа колко тези двигатели са частна или галактическа собственост - щото държавата контролира.

Просто въпрос на колко е дълга държавната верига на крака на частника: веригата я има, даже ако частникът не достига да я дърпа.