Разбира се , понеже няма записи от автентични говорители на старобългарски, може и да си прав, но е по -малко вероятно.

Това е квинтесенцията...що се отнася до назалите, които се изясняват в български като ъ, но не само, в някои диалекти като а, о, у и т.н., имало ги е и в другите славянски езици, а в полски ги има и до днес, макар и леко разместени, например ронка става ренка, т.е. голямата носовка става малка, но не изчезва...
Е, като нямаме записи, можем да изказваме само хипотези...и по принцип също смятам, че във Второто българско царство има силен влашки етнически примес, който е асимилиран, но оставя сериозни следи в граматиката и фонетиката, но не непременно в звука "ъ". Самите власи говорят на наречие, романско в основота си, но славянобългарско като лексика вероятно 80 процента тогава...При други условия може би щяха да се асимилират езиково напълно, но с цената на още по-големи модификации на славянобългарския език....

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...