В някоя от скорошните теми се дискутираше откъде идва звукът "ъ" в българския език, но не можах да я открия. Ще си кажа и моето мнение. Широко застъпено в разни форуми е мнението, че в старобългарския/старославянския е имало такъв звук. Ами нямало е. Буквата ер голям "Ъ" не е изразявала звука "ъ", а друг звук, дълга гласна, който се е произнасял като нещо средно между звук "о" и звук "у". От там етнонимът ни някъде се е предавал като "болгар", другаде като "булгар". Този звук не съществува в съвременния български и в повечето случаи познаваме на негово място звукът "ъ", в някои диалекти обаче ер голям се изяснява като "о", "У" или "а", но в повечето и в съвременния български като ъ.
Недоказуемо отвсякъде...звукът "ъ" е съществувал и затова има и буква с фонетична стойност именно "ъ", а етнонимът е "блъгаре", има го и до днес в някои диалекти под тази форма....

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...