|
В някоя от скорошните теми се дискутираше откъде идва звукът "ъ" в българския език, но не можах да я открия. Ще си кажа и моето мнение. Широко застъпено в разни форуми е мнението, че в старобългарския/старославянския е имало такъв звук. Ами нямало е. Буквата ер голям "Ъ" не е изразявала звука "ъ", а друг звук, дълга гласна, който се е произнасял като нещо средно между звук "о" и звук "у". От там етнонимът ни някъде се е предавал като "болгар", другаде като "булгар". Този звук не съществува в съвременния български и в повечето случаи познаваме на негово място звукът "ъ", в някои диалекти обаче ер голям се изяснява като "о", "У" или "а", но в повечето и в съвременния български като ъ.
Имало е и друг звук, "носово о", отразяван с буквата "юс", онази дето изглежда като паяк и която след реформата от 1947 г. е изхвърлена. Изчезнала е в съвременния български, но по традиция е запазена буквата й. Произнасяла се е в старобългарския като носово "о". В повечето диалекти, но не във всички, звукът носово о се е променил на "ъ". С други думи, в съвременния български съществува звук "ъ" на мястото на други звукове, имало ги в старобългарския/старославянския, които са изчезнали, поради замяната им с този звук, някъде късно, в периода не по рано от 13, 14, 15 век, в разговорната реч. Звукът "ъ" съществува и в румънския /с всичките му наречия и диалекти, вкл. арумънски/ и в албанския. Считам, че разклащането на ер голям и носовото о, и замяната им в разговорната реч със звук "ъ" се дължи на интензивните контакти и смесвания, вкл. билингвизъм, между говорители на старобългарски/старославянски от една страна и на прото-румънски и/или албански от друга страна, някъде през 12, 13 и 14 век. Т.е. звукът "ъ" е също последица от т.н. балкански езиков съюз, формиран по това време. Допълнително звук "ъ" съществува в турски, вкл. османотурски и персийски, което също може да е оказало влияние за утвърждаването му в народните говори, след 15 в., поради многото заемки от тези езици.
Редактирано от Dean Dimov на 28.04.18 13:34.
|
звукът "ъ"
