"прабългарският език, каквото и да значи това"
От това не следва ли, че няма как да знаем какъв фонд от думи от този език, съществува в съвременния български?

Можем да определим произхода на всички думи в съвременния български език. Основното мнозинство са славянски думи, общи с тези в останалите славянски езици. Има много османотурски, персийски, арабски по обясними причини, много гръцки и от латински и други западноевропейски езици, много заемки от руски. Вероятно има пласт, който не може да бъде определен. Там трябва да търсим тракийски и прабългарски остатъци. Например за "катерица" се твърди, че е тракийска дума, няма я в другите славянски езици, на старобългарски е вяверица, веверица както на останалите славянски езици. Прабългарска е думата болярин, славянизирано от боил, също канасюбиги, канартикин, ичиргу боил, багаин. Тълкувания най-различни, но основно през тюркски и ирански. Свързани текстове няма, така че не можем да определим нито синтаксис, нито глаголна система, нито нищо, имаме само глоси с противоречиво тълкувание. Затова казвам, че прабългарският език или езиците, на които са говорели в българската общност, защото е възможна и диглосия, са ни неясни. Чувашкият като че ли е най-подходящ за проучване в тая посока, но и това е хипотеза


Друго - граматиката. Тука има два аспекта:
Първи: защо в целият славянски свят тя е различна, а само българския (разбира се и македонския му диалект) език е аналитичен (тук отпадането на падежите някак не е убедително да се е случило просто по изключение при нас българите)?
Втори: балканския езиков съюз и влиянието на съседните народи.
Ами не е сериозна теорията за влиянието на околните! За сравнение българите са съседи с гърците от много повече време, отколкото турците, но кажи ми на прима виста, колко турски думи има в съвременния гръцки и колко български?
Абсолютно не виждам какво те смущава. Промяната от синтетични към аналитични езици е характерна и за други индоевропейски езици. В романските езици тя е много типична, в германските за някои, в славянските- само за нашия, но имайки предвид именно контактите с румъноезично и албаноезично население, това може да е и допълнителен фактор. Елементи на аналитичност има и в съвременния гръцки език, падежната система е сериозно опростена в сравнение със старогръцкия, инфинитивът-също, има предпоставен член, какъвто има и в старогръцки. В това отношение много си приличат с немския език, където има и падежи и член.
Английският пък е изгубил падежите почти напълно и е запазил предпоставен член общ за всички думи. Влиянието на османотурския с всичките му компоненти е било огромно и върху двата езика, и двата са прочиствани старателно, българският особено старателно, а гръцкият има димотики и катаревуса, димотики е пълна с турцизми, както и сръбския език, просто по-малко им е пукало. Нашият език към началото на 19 в. е с 50 процента ориенталска лексика от османотурския, сега сме ги свели докъм 10-15. Румънският пък има 50 процента славянска, българска лексика тогава, а сега са ги ограничили докъм 20.

Защо останалите езикови общности, ще са повлияли връз говорителите на български, но няма върху тези на сръбски език, при положение, че писмената норма на славянския, едно е официална първо в България, второ, тя е разпростряна и върху многото различни поданици на българската империя, но пък точно българите се влияят не от това, а от говоримия на останалите, не и сърбите, които веднъж са преки наши съседи и често под българско управление, втори път, достатъчно повлияни директно от Византия и често под нейно управление и трети път, съседи в продължение на векове и с албанци и с власи?
Колко често са под наше управление? Сещам се за пет години при Симеон и десетина години при Самуил. Ние също сме съседи с власите постоянно, даже вие твърдите, че сме един народ в Средновековието, което може и да не е далеч от истината. Това не може да не е повлияло от езика, те от нас лексиката, ние от тях граматиката. Флексията се разпада много съмнително именно от 13 век насетне, когато е Влахо-българската империя според разни автори.

За вярата и планинството: даа, всеки си вярва в каквото си иска и тук дискусията в този форум, независимо от това, че капацитети като теб участват и дават често професионалното си мнение, на никого не е повлияло и не вярвам да повлияе: нито на Джингиби (знаем се и с теб и с него от една среща на клуба в центъра, в кръчма близо Пиротска преди години), нито на Димов, нито на мен или някой друг, но поне става добра дискусия и може барем човек да се замисля.
Та за планините, като местоживелища на древните българи:
не можеш да отречеш, че Кавказ е бил за време, сред обиталищата им! Да си спомним още за Вунд, Ванд, Вананд и езерото отатък планината сред арменците, както и участието в битката при аварайското поле в защита на християнството! В тази планина е и р. Булгар чай, както и областа Балкария, нали? Друго: след идването им на юг от Дунав, има стремеж към овладяването на Балкана и това в някаква степен става при Тервел, придобивайки Загоре, впоследствие и целия. На северозапад пък е овладяването на Карпатите, факт при Крум. Може да си го отдадем само на военното значение на тези планини и като стратегически ход, но би било опростенческо, защото не е само ход на управниците на дунавска България. Виж релефа на местноста в поволжието, където отсядат българите на Котраг: като цяло степна, но единствените малки чукари от цялата околност пак са на територията на Волжка България и в близост до основните им градове. Ами Кубер и керамисийските поля? Това не ми прилича на панонската степ, даваща достатъчна храна за многобройните табуни. Накрая Алцек и Челе ди Булгария в Италия: планини от всякъде. Не казвам, че не е имало и степни номади измежду българите, но планинско население с подобаващ бит също и възможно то да е било по-многобройното, но противно на Димов, смятам, че именно то се е запазило (за разлика от степното) и съхранило това, което ни е от древните българи, т.е. ние сме преки негови наследници.
Първо номадизмът има различни форми, често пъти междинни, това Анатолий Хазанов го е обяснил много ясно, понякога степни скотовъди и пасторалисти принадлежат към една етническа общност. Не пречи да се движат през различен ландшафт и да се приспособяват, по принцип дори монголите обитават първоначално Западна Монголия, която не е степ, а е хълмиста област. Алцек се заселва в Сепинум, Изерния и Бовианум, в Абруците, защото там са му казали да се засели лангобардите срещу съседните византийски гарнизони. Българите са по-скоро в Закавказието, но и в Кавказ да са били, то не пречи, после да владеят понто-каспийските степи преди появата на хазарите, които впрочем също идват от Дагестан. Няма никакъв проблем да живеят в планините, пък после в полята и т.н. Същото важи за славяни, гърци и кой ли не. Като те напънат в равнината, бягаш в планината, после пак и т.н.

Тук ще добавя нещо, което ти като изследовател, сигурно те е човъркало, а и сме го бистрили във форума: устойчивата древнобългарска мода да бръснеш главата си и да оставяш опашка отзад. Пише го в именника и знаем за последните остатъци, съществуващи по целото българското землище дори в началото на 20-ти век. Ти какво мислиш по този въпрос?
Същата абсолютно прическа има варягът Святослав Игоревич, така точно е описан от Скилица, с абсолютно същата прическа. Някаква мода от евразийските степи ще да е, но не съм се занимавал с тоя въпрос, а той е супер интересен, прав си. Но става дума за мода, и в облеклото и в прическите, често пъти става дума и за етнос и за статус...нямам ясна идея по тоя въпрос.

Ако се Бугари, арно - ќе се разберам...