Да, парадоксите на историята са невероятни... но обективно погледнато нито нашата армия е била толкова силна 12 - 18 година, нито пък сега сме чувствително по-напред от сърби и македонци. Учебната програма по история в училище май ни прави върли и романтизирани националисти.


Да, в този период на нискотехнологична война, и при наличие на свеж и неизхабен ентусиазъм, сме постигнали доста победи и забележителни неща на бойното поле... Но ако имахме толкова добра и безпогрешна войска нямаше да допуснем тоталния колапс в южно направление 1913 след замитаните под килима загубени битки при Лахна-Кукуш и Дойран. Нито провала на офанзивата към Костурско 1916, загубата на Каймакчалан и Битоля, пробива на Добро Поле...


Моята теория е, че Балканите и Европа от 1912 са сложна шахматна дъска, а сме нямали добри шахматисти. Затова от страна и нация с блестящи перспективи и експлозивен демографски заряд сме станали парий на Балканите. Докато през 90-те години, когато се определяше настоящото положение нещата бяха прости - бъди лоялен на Европа, на допускай гражданска война и си вътре в заветния клуб.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите