|
|
| Тема |
 Парадоксите на историята... |
|
| Автор |
goga (изследовател) |
|
| Публикувано | 18.04.18 23:47 |
|
|
|
На чаша български мавруд се замислям над това колко абсурдна е Историята
Първи пример: едно време българската царска армия е била най-мощната на Балканския полуостров и вероятно една от най-добрите за времето си; а какво се получава - низ от победи, радости, триумфи на бойното поле - накрая обаче резултатът е един и същ: поражение, унижение, национална покруса; Дори през 40-те години смея да твърдя, че сме имали доста прилична за времето си армия - прилично въоръжена, с невоъбразим боен дух /още са били живи героите от 1912-1918 г/, българската национална традиция - макар и покрусена, остава много силна. Но какво получихме: чужд ботуш и дебългаризация на Македония, от тази на Пиринска - най-много боли, защото си е чисто национално предателство.
В наши дни - нямаме армия, за съжаление. Знам, кофти е това положение. И си пожелавам час по-скоро да имаме сносна армия. Но пък и без армия се оказваме в лагера на победителите Като територия сме по-големи от Сърбия и Македония, взети заедно; БВП е по-голям от техния сумарен; Ние сме в ЕС - и македоноидите, които допреди 20 години ни гледаха с презрание и надменност, сега въртят опашка с надеждата да ни станат приятели.
Не ме разбирайте погрешно: за българите в Македония винаги всичко трябва да даваме; но за такива като Миленко и Васко - никога нищо.
Та, така. Парадокси, майна. Верно - в историята е като в живота: колелото се върти
Редактирано от goga на 18.04.18 23:49.
| |
| |
| 
|
|
