Те са високо точно оръжие, насочвани от GPS, но са и дозвукови, което ги прави уязвими при наситена ПВО.
При един сериозен конфликт, първата грижа и на двете страни е да неутрализират съответно GPS и Глонасс.
Това си струва да се коментира, не си разбрал принципа на действие, нито технологията използвана в Тмахавките.
1. На Томахавките GPS им е през оная работа.
В паметта на ракетата предварително се вкарва маршрута, по който ще лети, пълно 3D картографиране на терена и ракетата по време на полет непрекъснато сравнява данните от сензорите със заложеното в паметта. Това е TERCOM – Terrain Contour Matching.
В продължение на полета обаче се натрупва грешка, която се коригира със сравняване на предварително вкарани в паметта на ракетата с маркери. Маркерите за значими природни обекти с типични визуални характеристики. Когато ракетата открие такъв обект тя автоматично коригира курса. Това е системата DSMAC – Digital Scene Matching Area Correlation.
В Томахавка Блок 4 има и GPS, но той е само допълнение. Използва се ако се наложи да се промени целта или курса към целта по време на полет. GPS може да се използва и за да се повиши точността на Томахавката от 5-10 м до 0,8-1 м. За да станат нещата още по-трудни, GPS на томахавката се включва само във финалния етап на полета където ракетата набира височина за да порази по-точно целта. В останалите 99% от полета GPS не работи.
2. Неутрализирането на съответно GPS и Глонасс по никакъв начин не влияе на ефективността на ракетата освен понижаване на точността от 1 м на 10 м.
3. Никакви РЕБ методи за борба с томахавките не действат защото всичко е паметта на ракетата, радара и сензорите, която тя самата носи. Самият радар е маломощен защото се използва за скениране на терена от дистанция до 50-100 м, а това го прави засичането му много сложно. Томахавката е напълно автономна от външни източници за насочване. Теоретически е възможно някакъв много мощен източник на излъчване да повреди електрониката на ракетата, но той трябва да се намира много близо до нея или да е от типа на неутронна бомба.
4. Ракетата е дозвукова, но лети на много ниска височина от 30 до 50 м от терена като следва релефа. Т.е. при наличие на хълмове и височини откриване и е много трудно от радарите. За да бъде свалена, противникът трябва предварително да знае пътя, по който ще мине за да разположи на него ПВО. Това е много трудно защото ракетата не лети по права, нито по балистична траектория, нито се знае от къде ще я изстрелят носителите.
5. До сега от цялата история на Томахавка има две със сигурност документирано паднали ракети по време на военни операции. Не се знае дали са били свалени или са дефектирали и са се разбили.
Първата такава Томахавка се намира в музей в Белград след войната на Сърбия с НАТО, а втората е от 2014 година някъде в пустинята контролирана от ИДИЛ.
Други снимки, доказателства или части от свалена Томахавка включително в операциите срещу Сирия, до ден днешен няма.
Нови правила, но същата игра.Редактирано от rimskia на 16.04.18 17:08.
|