Не е до харесването или нехаресването. От положение на професионалните си занимания, дава кратки, но много съдържателни анализи на пост-югословенското мислене както у емигриралите, така и в уседналите македони. Но не познава нас, истинските българи от Македония (или ни познава точно толкова добре, колкото познава родителите си)!
Винаги е ценно да имаш нагледни примери на насрещната аргументация, а при него е кратка, но съдържателна. Изчетох му що намерих в нета по всички теми.

Базата на аргументите му виждам в разликите, между живота в Македония и България, след 45г. Както и модерното право на човек да се обяви за какъвто си иска.
Като цяло Югославия имаше про-западна ориентация и това не е нищо ново. За разлика от нас, които бяхме верен и последователен придатък на СССР ориентирания свят. Тук е и един от съществените корени на противостоянието. В Македония, при това искрено, особено сред интелигенцията, да си още по-про-западно ориентиран от масата югословени, е признак на национална особеност. Същите нагласи имаха Словени и Хървати.
При емигриралите, колкото по-далеч отстоиш в идеите си от пост-комунистическия свят, толкова си по-национално белязан македон.
Затова и в писането за Димитър Христов, Росколия отбелязва - роден 1922г, сиреч, от старите българи, същите, както "Екзархията". В смисъл, едно време бяхме едно, не като сега - една теза, широко популярна в Македония. Докато днес македонците са отделна нация. Дори в онова, общото ни минало намират една своя, малко по-трудно разбираема романтика.

Противоречието в македонистичната теза за стари-нови българи и протомакедонци/българи, метамакедонци/вардарци и квазимакедони/задграничните, е наличието/постоенето на най-голямата част от македонската диаспора именно в България. Тук, макар и във времената на съветски сателит, както и после, в пост-ком периода, както и днес, като развиващ се, равноправен член на ЕС, ние си останахме неотменна част от българското общество, в общия темп на държавното му развитие. Докато при тях, всеки един от елементите прото-мета-квази македони е в противостояние.
От тук аз намирам пълното основание да твърдя, че македонци в днешна Македония няма, има ги в България. Освен това сме най-голямата част от туй-що се опитват да кодифицират като македонски геном. Дори да ни поставят в същата графа на квази-македонци, то количествено генома ни надвишава техния и цялата тяхна теза увисва още повече.

Може би няма да бъда разбран, но искрено давам и уважавам правото на всеки да се нарече и обяви за какъвто си иска. Пак ще има братската ми любов и подкрепа. Ако ще беден да ме нарече, глуп, предавник, прощавам му. Но не намирам и капка логичен аргумент, като наследник на същите "стари" българо-македонци, аз да променям възгледа си, че съм нещо по-различно от тях. Културния продукт, който сме създали като част от България е по-голям и значим. Старите песни и обичай не са аргумент, както старата история не е аргумент за различие.
Съгласен съм и приемам, че имат правото да се обявят за новомакедони. Твърде много и диаметрално противоположни тенденции са влияли на живеещите в едното и другото общество. Но не съм съгласен, че аз, като наследник на старите македонци, не съм българин и предпочитам да запазя за себе си правото да гледам на тях също като на българи. Защото и бедните македонци са македонци, нали така!

Редактирано от leyte на 06.04.18 09:44.