|
Според Петър Манджуков, макар да са го приемали и тогава за ужасен сленг
Ще направя едно малко отклонение. Когато живеех в гр. Ловеч, през ваканцията на 1887 г. бяха дошли от Москва студентите по медицина: Наум Гр. Башев и двамата братовчеди Христо и Божидар Татарчеви — и тримата от гр. Ресен, Македония; по-късно и тримата станаха лекари: Наум Гр. Башев в Провадия, а двамата братовчеди — в Македония, единият в Солун, а другият — в Скопие. Те бяха дошли на гости на Андрей Гр. Башев, по-стария брат на Наум Гр. Башев, който първоначално беше секретар на Ловчанската митрополия, а по-късно, като издържа държавния си изпит по право, отвори адвокатска кантора в Ловеч, след това в Плевен. Същият А. Башев, който по-късно в стамболово време беше народен представител и автор на „Башевия“ закон за особата, предназначен да запази авторитета на княз Фердинанда, силно разколебан след разните политически процеси и извършените екзекуции на майор Паница, Светослав Миларов, Карагюлев и др. Тези тримата студенти, при весело разположение, когато бяхме на гроздобер в местността „Печковица“, преведоха във вид на фарс молитвата „Отче наш“ на македонски. Аз имах силна памет и запомних веднага тоя весел превод, без да имам нужда от заучаване и повтаряне.
Така че аз прочетох вместо Никола Бакалов молитвата, но по македонски: „Татко Наш, що си седиш горе на небото и си чиниш сеир доле на земоява — да ти бидит кефот. Тайнот, що ни го даваш всеки ден, не ни ги чини инкяр. Маймунджилаците, що ги праиме всеки ден по пазарот, не ни ги клай у дефтерот, оти ке се чиниме резил. И не ни клай и катранот, да не ни земит гяолот.“
Резултатът от това прочитане на молитвата беше моето изключване от гимназията, което стана още на следния ден, защото вечерта, когато четох молитвата, имало учителски съвет, който взел решение да бъда веднага изключен за оскърбление религиозното чувство на учениците, с право да довърша годината в някоя друга гимназия. На следния ден, като ми съобщиха, че съм изключен, отидох при директора на гимназията Берберов („Лангобарда“, както го прекоросваха учениците, поради дългата му брада), на когото заявих, че не съм оскърбил религиозното чувство на моите съученици, защото те изобщо нямат религиозно чувство и никой от тях не се е оплакал от мене да съм му оскърбил това чувство; и че искам да му докажа, че не съм кощунствал с религията, като преведа дума по дума македонския текст на български или славянски. В отговор на моето красноречие и убедителни доводи директорът Берберов повика Пантелея, училищния слуга, и му заповяда да ме изгони; така че аз не само бях изключен, но отгоре на това бях буквално изринат от зданието на гимназията.
|
Имало Македонски Язик
