Благодаря за хубавите думи!
Ето още нещо. Според Юрий Канер, това че молим за прошка е и въпрос на национална чест:

Бел.ред. Юрий Канер е руски еврейски обществен деец, строителен предприемач, председател на Руския еврейски конгрес от 2009 година. Няколко часа, след като написа това на страницата си във фейсбук, в България излезе информацията, че на 12 март българският премиер Бойко Борисов ще е на посещение в македонската столица Скопие за Деня на спасението на българските евреи и почитане на паметта на жертвите на Холокоста. Очаква се в Скопие Борисов да поднесе извинения за това, че България не е успяла да спаси тези 11 343 евреи от придадените към Третото българско царство по време на войната територии във Вардарска Македония и Егейска Тракия.

Как изглежда националната чест

Точно преди 75 години, на 9 март 1943-та, българите предотвратиха депортацията на своите евреи в нацистките лагери на смъртта.

Този акт е бил изопачаван в самата България при комунистическия режим и старателно премълчаван в Съветския съюз. Затова много от нас въобще не знаят за това. Моите спомени са достатъчна свежи - само преди три седмици по нашия проект "Праведници" проведохме в Мемориалната синагога на Руския Еврейски конгрес вечер, посветена на гражданския подвиг на българите, спасили своите еврейски съотечественици от унищожение. Така че ще ви разкажа как е станало.

В годините на Втората световна война България е съюзник на нацистка Германия и следва политиката на Хитлер. Приети били антисемитски закони, евреите били подлагани на преследвания и грабежи, уволнявали ги, изселвали ги, пращали ги на принудителна работа, носели жълти звезди. Предстояло им да последват съдбата на евреите от Европа - има специален договор на бъгарското правителство с райха. За организирането на "окончателното решение" към МВР е създаден Комисариат по еврейските въпроси начело с ревностен антисемит - полковник Алексанър Белев. За контрол и предаване на богатия опит в София пристига заместникът на Айхман Теодор Данекер. В края на февруари 1943 той подписва с Белев договор за депортация в лагерите на смъртта на евреите от Македония и Тракия - области в Югославия и Гърция, предадени от щедрите нацисти във властта на Бъгария. Белев по собствена инициатива зачерква това уточнение - и в издадената от него заповед на експулсиране подлежат просто евреите, тоест - всички евреи.

В подготовката на списъците и логистиката участват много хора. Секретната заповед не успява да остане тайна. Плъзват слухове, започва да се надига стихийно възмущение. Еврейската общност от градчето Кюстендил изпраща четирима "просители" при депутата от този окръг - заместник-председателя на парламента Димитър Пешев. Той ги приема в дома си сутринта на 9 март. Операцията по депортацията на евреите трябвало да започне в 11 часа вечерта. Било въпос на минути.

Пешев започнал да "прозвънява" депутатите. 42-ма от тях се съгласяват да подпишат парламентарен протест. Докато се съставя петицията, Пешев отива при министъра на вътрешните работи Габровски, заплашвайки го, че парламентът и царят са против, обещава му публични протести и го заставя да се обади в големите градове със заповед да чакат специални разпореждания за провеждането на акцията. След това парламентаристите се обръщат към царя - и получават от него устно решение да бъде отменена депортацията. Това става в 8 вечерта, три часа преди насрочената акция.

Но борбата за евреите едва започва. Премиерът Филов иска да бъдат отстранени от парламента всички, подписали петицията на Пешев. Само 13 от тях си оттеглят подписите. В това време в защита на евреите се надига православната църква. Митрополит Стефан призовава царя, правителството и обществото да не допускат този национален позор. Той обещава лично да скрие евреите в църкви и манастири. С петиция излизат и най-големите писатели. Възмущението в обществото е толкова силно, че властите се страхуват да изпълнят своите задължения към Хитлер. Ешелоните, предназначени да отведат евреите в лагерите, си тръгват празни.

България се оказва единствената страна в Европа, в която еврейското население по време на войната само нараства. Българите показват, че са мъжествен, горд, хуманен народ. Те не дават своите евреи. Не са могли да спасят само 11 хиляди евреи от "присъединените земи" - Тракия и Македония. И се срамуват и разкайват за това, а виновните за тази непредотвратена депортация обявяват за престъпници - поименно.

Ето какво отличава отговорната нация. Те се срамуват - и досега (чух го отново от българи по време на инициативата "Праведници" в синагогата на Поклонная) - за това, че не са могли да спасят тракийските и македонските евреи. Въпреки че са изтръгнали от ръцете на нацистите всички български евреи.

Вижте разликата. В Полша, където загива почти цялото еврейско население, приемат закон за забрана да се споменава участието на поляците в изтребването на евреите. В Украйна правят национални герои убийците на евреи. В Литва подлагат на гонение автора на книгата за масовото съучастие на литовци в Холокоста. Във Франция, където местните власти и полицията събирали евреите в транзитни лагери, отхвърлят - в това число и от държавната трибуна - всеки опит за призив към разкаяние. В Холандия, където почти всички евреи били доброволно дадени на немците, дори не говорят за вие. Всички те са били жертви на нацистите - наистина. Но това не ги оправдава, че са принесли в жертва на нацистите своите евреи.

Честта на нацията не е в това да не признаваш своята вина за унищожението на своите съграждани, а в това да осъзнаваш собствената си отговорност за тези, които не са спасени. Малка България показа как народът може да се опази от национален позор и при най-неблагоприятните обстоятелства. Останалата Европа не иска дори да погледне към това. Тя не се ваксинира за антисемитизъм и затова виждаме как той там се възражда от всяка привнесена инфекция.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите