Иначе Чилингиров преразказва хипотезата на руския учен Присольков:

Според хипотезата на Присьолков, след безрезултатни преговори с Рим и Цариград, които отхвърлят идеята за автономия на руската църква, княз Владимир се решава в 987 година да възложи покръстването на Киевска Русия на българската независима патриаршия, която не само че е готова да признае автономията на руската църква, но и да съдейства за извършването на богослужението на славянски език, като обещава да окаже помощ при доставката на църковна литература. Последвалото още в същата година, 987, покръстване на русите, извършено от представители на българската патриаршия, не принася никаква полза на Владимир във външнополитическо отношение, тъй като то не бива признато нито от Цариград, нито от Рим. Поради това, в 989 година Владимир отново се обръща към Цариград, където византийският император и патриархът вече са готови за отстъпки, включително за женитбата на киевския княз със сестрата на императора, Ана12. По такъв начин през 989 година най-после в Киевска Русия трябва да дойдат гръцки свещеници, чиято задача обаче не е да покръстят Владимир и неговия народ, тъй като тези вече са приели кръщението, а един вид легализиране на извършеното три години преди това от схизматичната българска църква покръстване. Но гръцките свещеници не се задържат в Киевска Русия, а биват прогонени от руските земи вероятно твърде скоро след пристигането им. Владимир отново се обръща за помощ към България, откъдето получава църковна йерархия и богослужебни книги, позволяващи му да продължи и приключи процеса на християнизиране на неговата страна. Гръцки митрополит застава начело на руската църква едва през 1039 година, когато вече е късно да се въведе богослужение на гръцки език, още повече, че и през следващите десетилетия отношенията между руската държавна власт и църковна йерархия от една страна и цариградската патриаршия от друга страна не са съвсем безпроблемни и често се стига до остри конфликти между тях. Представената тук накратко хипотеза на Присьолков противоречи по всичките си положения на възприетата от руската и след това от съветската историография, опиращи се единствено на силно манипулираните още през XI и XII век руски летописи и богословски съчинения, без тези да имат каквото и да е потвърждение във византийските исторически извори и в резултатите от археологическите изследвания.
---
Но все пак е хипотеза. Макар и звучаща правдоподобно.