|
ГЛАСУВАНЕТО НА ДОГОВОРА С РУСИЯ
Гласуването на договора с Русия онази вечер е било съпроводено с една манифестация, която прави чест на Народното събрание и напълно отговаря на чувствата на българския народ. Цялото народно представителство, на крака, с акламации и с възторжени викове «Да живее Русия" е гласувало договора за заем, който нашата освободителка ни предложи за ликвидиране сметките ни с Турция при скъсването васалните ни връзки с нея. Предложеният ни заем не само е безподобен по своята износност, както го е окачествил г. Тодоров, но той можеше да ни се даде, както е добавил същия оратор, само от Русия, освободителката на България. Не само материалните условия на тоя заем, са които го правят ценен за нас още по-ценен го правят побужденията, с които ни е даден, побуждения благородни и възвишени, каквито бяха ония, които преди тридесет и две години движеха храбрите руски войски в боевете за нашето освобождение. Никак не е преувеличено да се каже, че със своята великодушна, братска помощ Русия втор път освободи безпокойната, нетърпеливата да отърси всички следи от робството България, като я извади тоя път от пълните с неизвестност усложнения на септемврийския акт и като не я остава да изпадне във финансовите примки, които някои западноевропейски доброжелатели й бяха поставили. Намесата на Русия за изравнение на възникналите опасни усложнения е и финансова, и политическа, защото тя не само улесни България да избегне тежки финансови задължения, но и пресече алчните апетити, които бяха се възбудили около нея. На Русия дължим, дето не плащаме днес много по-скъпо нашата независимост и дето за това изплащане не заложихме нашето финансово и икономическо бъдеще.
Г. Малинов има благородната откровеност да признае тоя факт, колкото той и да е унизителен за по литиката на неговия кабинет. Пред очевидността на факта, опитът да се прикрие или умаловажн той би опозорил България в очите на всич ки благородни хора. Г. Малинов има щастливото вдъхновление да съзнае това и, като предпочете да настъпи самолюбието си и да изобличи политиката на своето правителство призна тържествено, откровено, кавалерски, че без руската помощ България нямаше да излезе така безвредно, или с толкова малко вреди, из опасните заплитания, в които беше вкарана от акта на 22 септември.
Това признание биде подчертано по най-тържествен начин онзи ден и от Народното събрание с вота му на договора с Русия. Наместо всяко разискване един общ и задушевен вик се е издигнал в оградата на събранието: „Да живее Русия!” Тоя вик изразява единстве ното чувство, което договора буди у българския народ - чувството на нова признателност към неговата освободителка за подновеното доказателство на нейната неизтощима любов към рожбата й България.
Не остава освен да пожелаем, щото тая благородна манифестация, която ще повдигне отечеството ни в уважението на света, да отрази във всичките умове и сърца съзнанието и чувството, които са я предизвикали, и по тоя начин да способствува, за да се установи веднаж за винаги оная политика в България, която единствено й прилича и единствено може да гарантира нейните интереси и нейното бъдеще.
......
Вчера българската царска двойка е пристигнала в руската столица. Възторженият прием, който й е бил направен и от официалните среди и от народа, е естествен. Русите не могат да не се радват, когато посрещат представители на младата славянска държава, която те създадоха с колосални жертви. При това, тая най-млада славянска държава се оказа и най-жизнеспособна и днес е най-силната на Балканския полуостров. Каквито и огорчения да са получавали от нея, русите не могат да не усещат задоволство и гордост от това обстоятелство. Това задоволство и тая гордост личаха в тона, с който руския печат поздрави „владетелите на най-могъщата славянска държава на Балканите”. С някакво самодоволство биде направено това признание. И понятно е. Констатирането на факта е толкова ласкателно за нас, колкото и за русите, които туриха първите основи на младата славянска държава. С бащинска грижа те се заеха да уредят нашата администрация, нашите финанси, нашето просвещение, нашата армия, особно армията. От документите оставени от окупационното управление виждаме колко искрено и добронамерено русите са бързали да използват времето, за да турят на яка основа и на самостоятелна нога Българското княжество. И днес, ко гато виждат това княжество, предмет на грижите и безпокойствата им, възмъжало и станало независи мо царство, неговите освободители не могат, мимо всичко, да се не радват.
За русите България е галено дете, въпреки нейните опърничества; въпреки даже тежки нейни прегрешения, тя е най-близката до руското сърце славянска земя. Никой повече от българите не е бил облагодетелствуван от великодушния руски народ и никой повече от тях не е огорчавал Русия и не е коварствувал спрямо нея. И при все това, при всяко протягане на ръка, им се отговаря от руска страна с отваряне на обятия, с радостни сълзи. Всичко ни се прощава, щом обърнем поглед към държавата - освободителка. Историята на руско-българските отношения, от фаталната дата на разрива им преди 25 години, не е друго нищо, освен постоянни помирения. И в тия помирения ролята на Русия е била винаги прощението. …»
Като се изброяват случаите на руско-български помирения след Освобождението и това посещение на царската двойка в руската столица се нарича трето помирение
|
Пресата преди 109 год.
