|
- Проф. Илчев, като историк какво мислите, има ли основание руският патриарх да бъде засегнат от България?
- Абсолютно не. Действително България е освободена от руските воини, но те идват от най-различни националности. При онези средства за комуникация най-много войници идват от военните окръзи, разположени най-близко - Одеският, Киевският, Минският, Прибалтийският и Финландският военен окръг. При нас няма сражаващи се войници от Сибирския военен окръг или от средноазиатските. Всичко е въпрос на комуникация.
- Защо според вас патриарх Кирил направи тези изявления?
- Това е самочувствието на велика нация, която не може да допусне, че и другите по-малки нации могат да имат дял в правата на историята.
- Той казва на президента Румен Радев: “Ние сме за историческата истина, извоювали сме я с кръвта си”...
- Не съм подготвен да споря по въпросите на богословието и честно казано, не виждам той да е подготвен да спори по исторически въпроси с мен. Както е казал народът, всяка жаба да си знае гьола
- Според патриарха Европа абсолютно не желае освобождението на България от ислямско иго, така ли е?
- Това е силно художествено преувеличение. В Европа има много силни настроения да бъде изгонена Османската империя в Азия. Такива настроения съществуват във Великобритания, Франция, Германия. Да не забравяме, че през 1877 г. Уилям Гладстон възкликва: Да си отиде всеки турчин от Европа барабар с торбите и имуществото си. Той го публикува в един памфлет, който за XIX век е може би памфлетът с най-голям тираж в света, посветен на българските ужасии и Източния въпрос. В Европа има такива настроения. Друг е въпросът, че те се изменят радикално, когато Европа започва да се страхува, че с обявяването на самостоятелна България руски ботуш ще стъпи близо до проливите.
- Русия освен освободител имала ли е и собствени интереси?
- Въпросът за освобождението на България е много сложен. Русия много дълго време не иска да влезе във война. Роля играят пораженията в Кримската война и все още невъзстановената изцяло руска флота в Черно море. Роля играят и настоявания на славянофилски среди, на които императорът не съчувства. Настроението не е еднозначно в полза на започване на война с Османската империя за освобождаването на България. Друг е въпросът какво значи освобождаването - дали ще бъде автономно княжество в състава на Османската империя, дали самостоятелна независима държава. Неслучайно западните държави намират неискреност в настроението на Русия, когато в постановлението на прелиминарния Санстефански мирен договор е определено руски войски да останат 2 г. в страната. Две години е твърде дълъг срок и Западна Европа се опасява, че след това руските войски няма да искат да напуснат. Така че в Берлинския конгрес този срок е съкратен на 9 месеца. Има, разбира се, много силни настроения в полза на единокръвната, единоверната България. Има славянофилски демонстрации в големите руски градове. Комбинацията е сложна. Във всеки случай Русия тръгва във войната, без да има конкретна програма за териториални анексии, но в крайна сметка като резултат от войната анексира Южна Бесарабия, срещу която дава Добруджа на Румъния, а в Азия присъединява три турски области. Картината е много сложна. Александър II много дълго се колебае какво да стори в тази ситуация.
- Като историк какъв е прочитът ви на Освобождението след 140 г.?
- Освобождението е един голям шанс за България. Ние имаме незавидното преимущество да сме едва ли не най-неизвестните сред балканските народи. Арменците, да речем, по онова време са по-известни от нас, по-богати са от нас, по-предприемчиви са, по-образовани са, но те нямат шанса на България. И знаете какво стана с арменския народ в крайна сметка.Това е шанс, който ни се дава. Вече какво ще се развие от този шанс, е в ръцете на българите. Това, че не се е случило всичко, което сме желали, за съжаление, до голяма степен е плод на грешките на нашия политически елит.
- Заслужаваме си съдбата?
- Прекалено много се оплакваме. България в общи линии живее на нивото на горните 20% от човечеството. Нямаме някакви особени природни богатства, на които да разчитаме, както арабите. Нямаме някакви изградени в продължение на векове умения за работа, каквито имат швейцарците. Така че трудно е да очакваме много. Но повтарям, не живеем толкова зле, колкото си представяме Това е една превратно насаждана в съзнанието ни картина. Във всеки случай живеем така, както сме си го заслужили.
- 3 март ли трябва да е националният празник?
- Да, абсолютно. Защото в съзнанието на българина е границата между едно робско минало и свободно настояще. Народите имат нужда от символи и 3 март е символ, независимо че на практика почти нищо не се променя. Подписан е един предварителен договор. Руските войски са заели към половината от територията на Санстефанска България. Няма българско национално представителство все още, то се формира след година с Учредителното събрание в Търново. Нямаме органи на изпълнителната власт, които да се ръководят от българи. Но така или иначе 3 март е символ - че не управляват вече турците, а българите.
- Коя друга дата е особено важна за България?
- Изключително важен е 24 май. Много малко са народите, които имат празник на образованието и културата и на всяка цена трябва да го запазим. Независимостта на България е малко изкуствен празник. Българинът и досега не може да осъзнае размерите му по простата причина, че през септември 1908 г., когато е обявена независимостта, за обикновения българин почти нищо не се променя. На 23 септември се облича по същия начин, както и на 21 септември. А на 3 март той хвърля феса и слага шапка.
|
Re: Синът на Илчо Димитров [re: cumanich126454]
