|
Васил Левски и Македония
Коста ЦЪРНУШАНОВ
С ШИРОТАТА на своя всебългарски поглед великият Апостол на свободата е обхващал цялата българска земя открай докрай. Доказателство за това е неговата статия в Караве- ловия в."Свобода" от 13 февруари 1871 г., в която заявява: "И ние сме хора и искаме да живеем човешки, да бъдем свободни с пълна свобода в земята ни, там, дето живее българинът - в България, Тракия и Македония...." Това е подчертано и в решението на Общото събрание в Букурещ през април-май 1872 година: "Събранието потвърди Левски за главен апостол за цяла България, Тракия и Македония".
Македония е заседнала в сърцето на Левски още в дните, когато през 1862 година се озовава в Легията на Раковски в Белград и застава в първите редици рамо до рамо с легионерите на Раковски от Македония, начело с легендарния дядо Ильо Малешев- ски и двамата му синове Иван и Христо, Христо Македонски, Димитър Беровски, Христо Ве- лешански, Денко Николов от Куманово и много други. А във Втората българска легия /1867/ край Левски са героите Спиро Джеров от Охрид - по-сетне подвой- вода на Хаджидимитровата чета, Георги Велезлията, Стоян Ве- зенков и др. Освен с тях Левски се свързал с големия син на Македония архимандрит Натанаил от Скопско, по-сетне митрополит Охридски/1874/. По това време Натанаил е не само близък съветник на Раковски по националните и политическите въпроси, но е и голям деятел в църковните борби срещу Цариградската патриаршия. Тоя духовник-рево- люционер, който с еднаква ревност държал и кръста, и меча, е бъдещият водач на Кресненско- Разложкото въстание от 18781879 г. Неговата стихия е облъхнала силно и младия тогава Левски и още по-здраво укрепила у него мисълта за Македония.
КОГАТО ЛЕВСКИ ПОЕМА апостолския си път към вътрешността на българската земя, движейки се от Дунав на юг, Македония, макар и най-отдалечена, е била постоянно в мислите му. Той е дирил връзка с дейци от там и ги намирал. Върху това изрично ни говори една негова шифрована бележка в тефтерчето му, че има приятели на освободителното дело "близо Охрид а отсам шес сахата Галешник"/ т.е. Га- личник, Дебърско/.
Как е намерил тези хора? Несъмнено в Цариград, където е ходил два пъти. През 1868-1869/де- кември-януари/ и през лятото на 1871 година. По това време - учредяването на Българската екзархия - най- силно се чувствал пулсът на църковната борбапри участието на десетки, хиляди македонски българи от всички краища на Македония, заседнали катозанаятчии. При втората си обиколка по българската земя за основаване на революционни комитети от Никопол до Пловдив и Пазар джик Левски направил и първата си стъпка към организирането на Македония. През лятото на 1869година той слязъл от Пазарджик в
Разлог и поставил началото на революционен комитет в Мехомия /днес Разлог/. Документ за това е откритата през 1969 г. записка на свещеник Костадин Савов от Мехомия върху бял лист на книгата "Истината на православието" в която пише:"Требва да се помни от всички, че през л етото на 1869 г. в Мехомия идва Апостола Васил Левски и основа революционен комитет от 12 души в къщата на Кипре Максев". На друго място са записани и имената на членовете на комитета и резюме от речта на Апоастола със заключителни думи на самия свещеник Савов.
ВТОРА СТЪПКА Левски направил в Северна Македония, конкретно в Крива Паланка /Осоговския манастир/, придружен от Тодор Пеев, през август 1872 година. Съществуват четири мемоарни източника за това, но най-изричен писмен документ е свидетелството, дадено на Тодор Пеев от организационните ръководители Стоян Заимов и Христо Ковачев. В точка 2- б на свидетелството се казва за Пеев:"...като другар на Левски за откриване на частни революционни комитети в Радомир, Кюстендил и Криворечна Паланка /Македония/".
Че в Македония е имало и други революционни комитети, с които Левски е бил във връзка, узнаваме от други два източника.
ЕДИНИЯТ са спомените на Станислава Караиванова, която заедно с майка си баба Неделя Петкова била учителка във Ве- лес и образувала младежки революционен кръжок. При тях Левски, който им бил роднина, изпратил своя доверен човек - карловеца Попконстантинов с революционни материали и образец за избродирване на революционно знаме. Станислава изрично пише: " Ние с мама всяка неделя вечер ходехме в къщата на Георги Копандов, където се събираха младежи, четяхме кореспонденцията от ЦК и пеехме народни песни, чрез което се развиваше в тях силно желание за въстание..."
Знамето е избродирано, но при завършването му бива унищожено поради предстоящ обиск по предателство на турски шпиони. През 1876 година по същия образец е избродирано от двете учителки знамето на Малешевско-Пиянечкото въстание.
ВТОРИЯТ ДОКУМЕНТ е писмото на Левски от 20 юни 1871 година, в което съобщава проектираната от него конференция на революционери от вътрешността. В писмото четем и следното:"В повечето места от България и Тракия са готови на първо повиквание, пък за Македония - наредено е да се свърши и там... А де ще бъде то никому няма да бъде известно до оня ден." Според писмото на Тодор Пеев от 29 юли 1872 г. до Левски това място би било Македония: "То може в тамошните страни, догдето не се е усетило каквото тъдява, да стане събранието".
Кое място в Македония би било подходящо за целта? От други документи /писма на Веркович/ би могло да се предположи, че това ще бъдат гънките на Пирин планина.
А как се отнесе Македония към Левски? Отговор дава ВМОРО. Революционна Македония го издигна до висотата на свой върховен ръководител. Тя се построи в духа на неговите идеи: вътрешна организация, разчитане на собствените сили и всеобщо народно въстание. Духът на великия Апостол на целия български народ се превъплъти, в македонското освободително дело и го води докрай, ставайки негов кумир.
|
Васил Левски и Македония
