Имаше една шега по Америката, че ако богаташ от Хоустон отиде на почивка в Бахамите, а бедняк от Хоустон си стои в къщи, двата средно са били на почивка във Флорида...

Аз както виждам нещата, основният показател за икономическото състояние е колко процента от населението притежават (не изплащат, а притежават!) своето жилище. Всяко общество дава приемущества, къде икономически, къде психологични, на собствениците на свое жилище. Колкото повече хора могат да си позволят да си притежават жилището, толкова по-добре живее населението като "средно".

Едно време четох, в критика срещу България естествено, че всред ЕС, България имала най-високия процент хора притежаващи жилището си. Усукването срещу България беше, че притежанието на толкова много жилища, следователно НЕизплащане на заеми за тях, бил "закрепостен" (или нещо подобно) капитал, който не бил в икономическо обръщение, и прочие. (Ако българският процент на собствено жилище беше нисък, анти-българското храчене щеше да бъде усучено, че това е доказателство българите колко са бедни, и не могат да си позволят притежание на жилище, и как това тегли на долу икономиката, и прочие. Досещаш се за какво говоря.)

Иначе паричните числа на заплатите са безсмислени; трябва да гледаме покупателната им стойност. И - както казах - ултиматната проява на "сборната средна" покупателна стойност е притежанието на жилище. Моето мнение, разбира се.