Македонизмът не би бил възможен - в тези му мащаби - такъв, какъвто го познаваме днес - без колаборационизма на нашите български комунисти. Вярно, и сред тях е имало патриоти, но, за съжаление, са били единици и не са могли да въздействат на генералния курс на партията. А тези, от които е зависело нещо, не са си мръднали пръста и са предпочели раболепното живуркане на апаратчици в Москва пред опасното за живота противопоставяне на линията, прокарвана от Тито.
Самият факт, че литературният македонски кръжок действа в София,тук се поставят темелите на бъдещия "македонски" книжовен език - трябва много да ти говори.
Тези тримата, които обсъждаме, са доста различни като личности и значение. Вапцаров практически няма пряко отношение към македонизма при практическото му приложение по простата причина, че е неутрализиран физически доста по-рано.
Според мен, не е било задължително всеки комунист да бъде национален предател. Доказват го примери от историята на другите източно-европейски народи. Дори в най-мракобесните сталинистки времена, в Полша, Чехия, Унгария, дори Румъния и Албания - се намират комунисти на високи постове, които отстояват националните интереси, въпреки пролетарския си интернационализъм.
А това, че Шаторов и Марковски се били върнали на българските си позиции - да, някаква утеха е. Но какво от това - след като вече злото е сторено. Както казва Владо Перев - "Какво от това, че Шаторов умрял с думите "Аз съм българин"..А стотиците и хилядите, изпратени от него и такива като него на смърт, българи от Македония - не бяха ли българи?"...
А междудругото - за какъв се е мислел точно преди разстрела Вапцаров - никак не е сигурно...
Македонисткото отрезвяване на неговите съратници от кръжока става много по-късно. Редактирано от goga на 15.02.18 01:41.
|