Тези дни гледах един материал за питбула-убиец от Мокрище. Питаха ветеринар и човек, който се занимава с поведенчески реакции при кучетата, дали няма опасност куче, което вече е убило веднъж, да повтори отново, тъй като е "импринтирало" в спомените си момента на убийството и това се е превърнало в нормална част от реакциите и поведението му. И човекът каза, колкото и да го увърташе: "ами, да, веднъж станало убиец, няма гаранции, че кучето няма да повтори отново..."

Нещо подобно ми се въртеше днес като идея да покажа някакъв паралел със "заразените" мозъци в Македония, а и у нас. По логиката на морфологичния резонанс - няма как, веднъж отровен от определена идеология, полуосъзнатият индивид да я загърби или да й намери противоотрова, дори искерно да го желае. А какво остава в случаите, когато такива индивиди не желаят и не търсят истината. Което е масовият случай.

Веднъж повреден ценностно, генът мутира и в следващите поколения. Образно казано. Това важи, както за потомствените "активни борци" и шумкари, така и за бесните антибългарски македонисти в Скопие. Затова не мисля, че с такива хора може да се постигне приемлива идея за заедност.

Този Марковски, язък му за американския начин на живот, си е просто комунистически капут. Наследствен.
Не ме разбирайте погрешно. Има и наследствено леви хора, които по природа са умни и с изострено чувство за истинност и справедливост. Такива хора, макар и редки, са критично настроени и към "героичните" деяния на дедите си. Но затова се иска вътрешна сила. Която очевидно на Марковски-внук му липсва.

Редактирано от goga на 15.02.18 00:38.