Не знам как да го обясня. При мен така се е получило. За мен Македония е България. Нещо като въздуха и водата. Първо съм се родил българин, пък после човек, беше написал един наш възрожденец от Македония. Аз съм консерва, държа на семейството, държа на традициите. Може би такива книги взех да чета, още от малък. Така се формирах. Ученик още, март 95г., се записах във ВМРО, защото осъзнато исках да си взимаме Македония. Още го искам. Това е емоция. Може би не мога, може би не искам да я изживея. Сигурно 50 пъти повече мога да пиша, защо няма да си я вземем. Ама не искам да се отказвам. Това е мечта, въжделение. Национално достойнство някак си. Не се чувствам чужд, когато съм там, наше го чувствам, наши чувствам и хората. Така се чувствах и в Лерин и Воден и Куфалово. Нищо че ме разпитваха за фолк-певиците и агитката на Ботев. Щом имат интерес към такива неща, значи и тях нещо ги тегли.
Национална гордост, това искам да си върнем. Може и да не успеем да не си я върнем, ама поне да не се свиваме като мишки.
Бил съм в Корфу. 20 националности на плажа. На унгарците от 5км. им личи, че са господарска нация. Това искам и за българите, поне чувството да запазим.
А не да се борим, за единия къшей хляб...