|
Тема |
Как да се отнасяме |
|
Автор |
Владо Шофьора (върховист) |
|
Публикувано | 13.02.18 20:51 |
|
|
Как да се отнасяме с нашите македонски братя в светлината на затоплянето на отношенията? Повечето от участниците в клуба са абсолютно наясно с чуствата на една част от братята македонци към бугарите - жути татари. Десетилетия наред антибългарска пропаганда. От 1912 досега са повече от 10 х 10 години и една петилетка. Вярно е има около седем години българска "окупация", но резултатът днес е плачевен за българщината в Македония. Има и една преобладаваща част от измореното от изолация македонско население на едно желание за по-добри отношения с България, макар и на някаква еквидистантност, както я формулират. Има тук там островчета на българско съзнание, но изолирани и слаби. Изключвам тук слабостта и неефикасността на българската политика за подкрепа на българите там, но остава изключително актуалния въпрос - "Какво правим и как да се отнасяме с преобладаващата част от македонците, които се чустват отделно от нас". Трабва ли да ги приемем такива каквито са - отчаяни югоносталгичари с отявлени просръбски и протитовистки чуства в преобладаващата част от поколението над 40 години там? Все пак това е поколението възпитано и отрасло в Югославия. Видяхме едно наше уж момче извън югоносталгичарите, като Коле Груевски с първа работа в българската Балканска банка какви ги натвори. Или просто, режем въжетата на щорите и ги отрязваме завинаги да си трошат главите на фона на албанското нашествие и агресивната сръбска и гръцка политика? Не трябва ли все пак да ги приемем такива каквито са - югоносталгичари и промити мозъци с надеждата от това едни бъдещи нормални човешки отношения, да покрият пролуките и разлома? Въпросът май стана риторичен, но все пак би било хубаво да строим мостове вместо зидове.
|
| |
|
|
|