|
Някой знае ли какво става с Младен Сърбиновски днес? Преди 4 години в България беше издаден романът му "Шашма".
цитат от романа "Шашма", автор Младен Сърбиновски
Не съм чел целия роман, но това, което прочетох, е доста добро обяснение за станалото и ставащото в Македония..
"На играещите актьори от тоталния театър „Сън на македонската нощ“ обаче не им беше до лудуване. На тях си им беше добре. Тъкмо бяха свикнали в продължение на няколко десетилетия да гонят по храстите, когото докопат, и за това да получават титли, функции и награди, а сега представлението им трябваше да приключи. Македонската комедия свършваше, изморените от дългата игра актьори все някак се наканиха да съблекат костюмите, да измият грима и да се разотидат по домовете си, преди народът да се събуди и да види оглупяването, до което го бяха докарали в дългата нощ.
Най‒тежко беше за стената с дупката. Независимо от малката си роля, Блаже Ристовски избута до академик, но Обединена Европа толерираше любовта без граници.
Академикът не се пребоядиса. Казваха, че се е вживял в ролята си на стена с дупка и се е претопил в нея. Говореха му да престане, да разбере по някакъв начин, че всичко е било само представление и сън, да се върне в реалността, но академикът не можеше да схване това. Едни казваха, че го правел, защото тази роля доставяла удоволствие на дупката му, а други, че само с нейна помощ в Македония се постигали кариери и пари. Той продължава да се пудри всекидневно и вече двадесет години след падането на Берлинската стена акълът му още е там - в стената с дупката.
По обед събира актьори от по-новото поколение в Македонската академия на науките и изкуствата, дава им инструкции как да играят кавър версията на „Сънят на македонската нощ“ в новите условия, а след това планово ги разпределя по факултети, институти, обществени заведения и медии.
–Обстоятелствата са такива, че трябва преобличане и маскиране. Ако сте добри, ще получите всичко, което поискате, а освен това ще влезете и в Македонската Енциклопедия, която аз подготвям, като важни актьори.
–Ти, Любиша, като режисьор, как предлагаш да се костюмираме?
– Ще се костюмираме в одеждите на старата народна Организация, ще вземем и нейното име, а ще си караме нашето представление –подготвено съветваше режисьорът от първият ред, и като оголваше венци, се обръщаше към по-дребните от задните редове, за да види какво впечатление е произвел.
–Добър реквизит предлага Любиша, –обади се и Йордан, покращайки глава. –Трябва да направим музей с восъчни фигури на Организацията, сред които задължително да бъде и восъчната фигура на Ванчо Михайлов. Той ще ни е плашилото, по което обществеността ще плюе, а през това време ние свободно ще вършим онова, което сме си наумили.
–Блестящо! –извика Паско. –Така трябва да я караме - уж разумно, а всъщност - до мъдете.
–Пред восъчните фигури на Ванчо Михайлов и Тодор Александров да поставим и плювалници –намеси се брадат владика. –Знаете, народът ни е прост и ще забрави да ги плювне, ако не го подсетиш с нещо.
–Ама какви плювалници, писоари трябва да сложим пред тях, да ги опикават, малко е да ги плюват! –провикна се Вангел отзад.
Заради огромното одобрително скандиране в залата всички се въодушевиха, а кучешките зъби на присъстващите започнаха да се оголват."
<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от goga на 28.01.18 20:23.</EM></FONT></P>Редактирано от goga на 28.01.18 23:12.
|
Младен Сърбиновски
