Още в края на 1917 нашите разпространяват Мемоар на българи от Македония , където си пише българи и български народ и се споменава обединение. Никой нищо не крие (особено пък Тодор Александров, писмата му са преведени и на македонски). Сред подписаните е и предтечата на Фръчковски от Галичник, войводи и общественици от цяла Македония:

Земите по двете страни на Вардара и самият Вардар принадлежат на българското население, което ги обитава и следователно не могат произволно да се дават на тоя - на оня да ги владее политически, даже да би имал нужда. В противен случай реакцията срещу чуждата власт е неминуема и тая реакция е вън от всяко съмнение, щом е дума за земи като нашите, които в близкото минало - през турския и през сръбския режим - тъй дълго време са били огнище на въоръжени въстанишки движения и с това са станали първа причина на последните три освободителни войни от страна на свободна България.

Разумното и действително използуване на Вардарския и на всички други басейни на Балканите е възможно само при едно съществено и основно условие: това е - свободата на всеки народ в неговите естествени етнографски граници и взаимното зачитане естествените права на всекиго. Защищавайки с гърдите си тези начала чрез участието му сега в най-кървавата от войните, каквито светът е виждал, българският народ и днес протяга ръка за мир и съгласие, решен в същото време да продължи да дава жертви за свободата и обединението си, ако те му се наложат от несправедливото желание да се режат части от живото му тяло

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите