|
|
| Тема |
 И все пак 1984 г не си е отишла [re: JovanDamaskin] |
|
| Автор |
goga (изследовател) |
|
| Публикувано | 26.01.18 21:08 |
|
|
|
Дамаскине,
Аз говоря за юго-носталгията въобще. А ти се фокусираш върху българското самосъзнание. Остави го това. Въпросът е, че съвременният македонец някъде на подпрагово ниво мрази да е македонец, мрази да се оправя сам в света на големите – преди имаше кой да мисли вместо него, да защитава въображаемите или реални негови представи за битието, историята, етническия произход; сега не е така – македонецът е сам със собствените си душевни и материални терзания; и това не може да се изкупи нито с мегаломанската Груевска античка пропаганда, нито с бляновете по въображаемо православно братство и търсене на голям закрилник в лицето на Белград и Москва. Повечето македонци, апропо, са русофоби. Пак по инерция от времената на Тито.
Относно Оруел не си прав. Напротив, 1984 г продължава да е актуална за масата македонци. Защото те продължават да живеят с единия крак в митовете, които удобно им създаде Тито. Антибългаризмът е един от тях. И най-основополагащият. Все още малко съвременни македонци могат да четат спокойно документите от историята, без „ подходяща историчарска“ помощ. И днес македонците не знаят и не обсъждат реални събития от близката им история: репресиите срещу невинни хора непосредствено след 1944 г, „кървавият Божик“, например; и днес македонците трудно могат да обяснят как българската армия е била окупаторска, като преди 1944 г не е имало македонска държава; що за антифашистко движение е било във Вардарско и т.н. факти, за които продължава да се лъже и мълчи.
А иначе Тито предлагаше мегаломанска компенсация за подменената самоличност: обещание за огромна македонска държава с излаз на Бяло море; чувство за безнаказаност и вечност. Уви, нищо не е вечно. Дори боговете умират.
Редактирано от goga на 26.01.18 21:18.
| |
| |
| 
|
|
