Из дневниците на една персона за "евроатлантическия ни избор":

Ставайки преди единадесет години членове на НАТО и преди осем – на ЕС, казахме „за” какво сме. Но не казахме „против” кого сме. Още през 1997 СДС трябваше да заяви категорично, че изборът „за” Европа означава избор „против” Русия. И трябваше да обясни това „против” не с русофилия или русофобия, а с националния интерес. Интересът да се излезе от тоталната енергийна зависимост от Москва, интересът да не се допуска трафик на тоталитаризъм, коруптивен бизнес и организирана престъпност от Москва към София.

СДС не го направи. Не го направи след него и НДСВ, не го направи първото правителство на ГЕРБ, още не го е направило и сегашното правителство, в което ГЕРБ е старши коалиционен партньор. Дали защото руското лоби в тези десноцентристки партии е толкова влиятелно, че лидерите им не се чувстват достатъчно силни да тръгнат директно срещу него? Или пък ги спира наследството, оставено в отношенията с Русия както от ортодоксалните комунисти до 1989, така и от техните наследници, упражнявали властта в България след това?

Мълчанието по тези въпроси е доказателство, че европейският и евроатлантически избор на България е формален. Толкова формален, че преди 9 години руският посланик в ЕС Владимир Чижов ни обяви за троянски кон на страната си в съюза...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите