|
Защото Охридската българска Архиепископия (по същество гръцка) е била враждебна към възродената Българска Патриаршия през II-рото българско царство.
Из Синодално постановление Охридската българска Архиепископия по въпроса за ръкополагането на свещениците и на дяконите, извършено от българските епископи, излезли от Загора:
...Прочее, повече от всяко друго нещо, стана нужда, събрани днес на общо събрание, да влезем в разискване на спора за ръкоположените свещеници и дякони от загорските български епископи, та решението по този въпрос да излезе от общо размишление и подкрепено от канонични и законни съображения.
Този въпрос стои така.
Има вече много години, откак обитателите на страната на Балкана4 подигнаха глава против византийското владичество, като отхвърлиха безсрамно неговото иго, завладяха голямо пространство земя и подчиниха под своята власт почти всички земи на запад, които граничат с морето. Като се възгордяха от това, те нахално преобразиха своето управление чрез червени дрехи, и други украшения, които има обичай да обозначават царското достойнство, а още и с наименованието на царството. Обаче, те не спряха тук своята дързост, а невъздържано устремиха своите пожелания и към самото висше достойнство на йерархията. Те искаха да свържат с царското достойнство и патриаршеското, за да не куца уж тази власт с липсата на другата. И така, те произведоха един йерей (той беше от законните) в епископски сан чрез ръкополагане от един византийски архиерей, т. е. от покойния Видински, а после като привлякоха съдействието на папата от стария Рим, чрез изпращането от там на един кардинал, почетоха го чрез него с патриаршеското достойнство. От този новостъкмен патриарх се прогласиха като верига епископи българи в цялата църква на България, защото от каноничните и законни архиереи едни се предадоха на бягство поради тази светска буря, а други нещастно (пропаднаха) във време на трудностите. Тези българи епископи ръкоположиха пък навсякъде свещеници и дякони. Тяхното и извършеното от тях ръкополагане се оспори от законните архиереи. Затова, прочее, трябваше ние по необходимост да размислим в синодално заседание, дали трябва да приемем в йераршеско общение казаните епископи, а и ръкоположените от тях.
И така, като председателстваше на синода наше смирение, стана разискване по този въпрос в нашия свещен събор.
|
Re: МПЦ иска признаване на афтокефалноста от БПЦ като [re: cumanich126454]
