Относно произхода и значението на антропонима Самуил съществуват различни възгледи. Някои предполагат, че името води началото си от глагола [ша`аль] „моля, измолвам” и Божието име [Ель] . Като основание за това привеждат сведението за именуването на пророк Самуил в 1 Ц. Както е известно, Библията посочва, че Анна, майката на пророк Самуил, е нарекла сина си с това име, „понеже
(казваше тя) от Господа (Бога Саваота) го измолих” (1 Ц 1: 20). В такъв случай името означава измолен от Бога (вж. например [Св. пророк Самуил] и тълкуванието към 1 Ц 1: 20 в [Лопухин]; срв. “asked of God” в [Samuel 1953: 192]; същият възглед се приема и от Йосиф Флавий, вж. Antiquit. Iud., V, Х, 3).
Посоченото обяснение почива върху народна етимология [Samuel 1903: 4270])
и не е приемливо. Както вече беше казано по-горе, в Библията са споменати и други персонажи с името Самуил, но за тях няма сведения да са измолени от Бога.
Друго становище, също така свързано с библейския разказ в 1 Ц 1: 20,
извежда името от глагола [шам`а] „чувам” и Божието име Следователно антропонимът буквално означава Богочут
(т.е. подарен, след като Бог е чул, вж. [Пиперов 1961: 3]). Като най-вероятен можем да приемем възгледа, според който Самуил означава
име на Бога (вж. [Пиперов 1961: 4]; срв. и “his name is El” [Samuel 1953: 192]). Няма никакви фонетични или граматични пречки това име да бъде изведено от еврейските думи [шем] „име” - едно от Божиите имена

в Стария Завет (вж. например [Пиперов 1961: 4], [САМУИЛ 2007: 1213] и [САМУИЛ]). Съществителното име ם
ְ
שׁ
в библейския еврейски език е многозначно. То
означава знамение (Бт 11: 4); паметник (2 Ц 8: 13; Ис 55: 13); име, название