|
Тема |
Интересно четиво: |
|
Автор |
cumanich126454 (божидарист) |
|
Публикувано | 08.10.17 20:48 |
|
|
През последните седмици се разгоря остър спор за българския политически елит. Та реших, че не ще да е излишно да се върнем към корените - как се е създавал след Освобождението до Балканските войни. Не че елит не е имало и дотогава, но връзките му със следосвобожденския не са много силни, докато взаимовръзките, установени през последните десетилетия на 19-ото столетие, издържат чак до Втората световна война.
За анализ бяха избрани лицата, заемали министерски постове от Освобождението до Балканските войни. Те не са толкова много, защото според Търновската конституция у нас има само 6 министерства. През този период у нас се сменят 33 правителства. Начело на 30 от тях стоят българи. В тях министри са били общо 96 души. За руснаците министри няма да говорим
Малко повече от половината министри са родени в земите на днешна Северна България. Извън държавните граници са родени 17 - най-много в Бесарабия и Македония.
На пръв поглед учудващо малко са родените в Македония (А. Ляпчев, Н. Генадиев, К. Помянов и Ал. Радев са сред най-известните). Това се дължи и на изоставането на областта във възрожденските процеси. Но и многобройната емиграция от Македония излъчва малцина представители на първото поколение емигранти, които се аклиматизират в новите условия и предявяват претенции за политическа кариера.
Още по-малко са родените в Източна Тракия. Не можем да търсим в това причините за пренебрежението на така важното тракийско направление, но все пак характерът на информацията, с която си закърмен, влияе на политическите решения.
Сравнително много са родените в Бесарабия. Гладът за образовани хора след Освобождението води до притока на по-добре подготвените изселници в царска Русия, явление, което във вестникарската полемика от онези години
не се свенят да кръщават "бесарабската чума"
Детайлното взиране в картата на България води до интересни изводи. Повечето министри идват от тясна област. Ако свържем в груб петоъгълник Свищов-Пирдоп-Пловдив-Сливен-Шумен-Свищов, ще видим, че в тези предели, обхващащи не повече от 1/5 от територията на България, се раждат над 2/3 от министрите. Още по-рязко е разграничението, ако очертаем триъгълника Свищов-Габрово-Шумен. В него са разположени градове като Велико Търново с 11, Свищов с 9 и Шумен с 5 министри. Бихме могли с голяма доза увереност да сметнем, че тази географска област е центърът на развитието на политическото съзнание на българина на границата на две епохи. Едва ли е просто съвпадение, че това е и един от най-добре развитите в икономическо отношение райони и в него сравнително добре е развита и образователната система.
|
| |
|
|
|