За N-ти път, много искам и призовавам, при тълкованието на съвременните Гео-политически реалности, през призмата на историческите факти, да се има предвид следното: балканските национални доктрини не могат да съществуват на концептуално ниво, без да се дистанцират в максимална степен от центъра. Той е гръцки или български. От една страна търсиш различия, от друга ти стои непреодолимата близост в езиково, етно-културно, фолклорно и верско отношение.

В това всеки от нас се е убеждавал безброй пъти, мисля.

От там имаш два варианта, или напълно отричаш присъствие и влияние от центъра, или напълно се отъждествяваш с него. С две думи, "бугарскиот народ не постои вообште", ако не - "Сите бугари заедно".

Нито една национална държава на Балканите няма да признае широтата на българското исторически обосновано езиково, верско, културно и фолклорно влияние. Никога! Ако държи на етническата си самостойност. А то им е априори.
Ще го преиначават, ще го наричат славянско, черковно-славянско, ще дълбаят в етно-фолклорните и езикови особености на териториален признак, ще сменят топоними и търсят корените му в далечния Изток, но няма да го признаят.
Трябва да сме крайни наивници да се надяваме точно техните държавници да го сторят.
И пак от друга страна, същите тези национални държави преследват благата на едно бъдещо, балканско Гео-политическо единство в обединена Европа. Хем им се иска, хем ги е страх от него. Защото едно са политическите граници, друго етническата близост, при това генно кодирана с векове.

Няма как да спреш хората да общуват и търсят общността помежду си в мирно време. Векове е оцелявала българщината низ Балканите. Само гранични и топогравски са пречките. Цифровизация-комуникация-пътища-магистрали и общ пазар. После всеки да си гледа работата. Отключи ли се веднъж, няма връщане. На сила само ще ни спират и пак няма да им се получи. За сто и петдесет години не успяха да откажат Южна Сърбия да се опитва да говори даже съвременен български. Северна Гърция вече се напълни с наши, засега само в събота и неделя. Цяла Южна Румъния продължава да гледа българска телевизия и слуша радио, както при Чаушеско и идва на море по нашите краища. Македония "како и да се врати, гъзо й все че е отзад". В Албания българин-македонец, няма разлика. Все едно им е, стига да е под контрол. А контрол ще има...